LXIV
Траторията срещу гара „Санта Мария Новела“ се бе превърнала в убежище на Томаш и Ракел. Те обмислиха варианта да се настанят в хотел или пансион, но фактът, че трябваше да покажат документ за самоличност, ги разубеди. Не се съмняваха, че мъжете, които ги преследват, претърсват всички места в града, където биха могли да прекарат нощта.
Когато пристигнаха в ресторанта от „Палацо Векио“, те седнаха на същата маса от сутринта и си поръчаха храна. Когато сервитьорът със засукания мустак се отдалечи с поръчките, историкът отвори тефтера си на масата и двамата започнаха да изучават криптограмата, която трябваше да разгадаят преди началото на предварителното изслушване следващата сутрин.
GO TO satan + & SEARCH OVER SATAN’S TOMB
— Отиди в сатаната плюс и потърси върху гробницата на Сатаната — прочете Ракел. Вдигна очи към португалеца. — Слушай, нали беше дешифрирал тази главоблъсканица още в Мадрид? Тогава останах с впечатление, че…
— В апартамента на приятелката ти открих, че Филипе е скрил диска тук, във Флоренция — обясни Томаш. — Новината по телевизията за предварителното изслушване по делото на Международния наказателен съд и престоят на Филипе в Италия ме наведоха на тази следа. — Той посочи към шарадата. — А сега криптограмата ще ни насочи към точното място на скривалището.
Агентката на Интерпол отново се взря във фразата, този път толкова настойчиво, сякаш вярваше, че може да извлече с поглед тайната, скрита в странните думи.
— Нищо не се разбира! — оплака се накрая тя, ядосана. ~ Йероглифи!
Съсредоточен в шарадата, Томаш замислено потърка брадичката си.
— Забеляза ли, че в тази криптограма има нещо странно?
— Нещо странно? — повтори иронично Ракел. ~ Coho! Всичко е странно. Всичко.
— Да, но… видя ли, че сред фразата, цялата с главни букви или една дума с малки? Той показа думата. — Първото satan следвано от знак за събиране. Написано е с малки букви, виждаш ли?
Погледът на испанката се взря в думата и знака „плюс“.
— Да, и какво? Какво му е особеното на това?
— За какъв дявол Филипе ще изписва тази дума по-различно от останалите? Защо тя е с малки букви, а останалите с главни? — Той посочи прилепения до думата „+“. — И защо е знакът за събиране? С какво иска да събере satan?
Ракел отново прочете тихо фразата, сякаш говореше на себе си.
— Отиди в сатаната плюс и… — Тя замълча за миг и се взря в Томаш. — Отиди в сатаната плюс! — повтори тя, този път настойчиво. — Трябва да отидем при сатаната плюс!
Историкът се разсмя.
— Да, но къде е това място? Къде се намира сатаната плюс? В ада?
Агентката от Интерпол не обърна внимание на шегата, озърна се наоколо и въодушевено вдигна ръка да повика сервитьора.
— Извинете, може ли да ви попитам нещо?
Сервитьорът любезно се приближи.
— Si, signora. Cosa vuole sapere?[134]
— Имали тук, във Флоренция, място, наречено… ъ… сатаната плюс?
Италианецът се ококори, мислейки, че не е чул добре.
— Сатаната какво?
— Сатаната плюс.
Мъжът отстъпи назад, сякаш се опасяваше, че клиентката ще се преобрази в демон и ще го нападне с огън и сяра.
— Scusi[135], signora, но не знам много за Сатаната, за щастие. Знаете ли, аз съм отдаден на вярата католик и… всъщност тези практики на демо…
Ракел разбра, че така няма да стане. Махна с ръка, отпращайки сервитьора.
— Добре, добре — каза припряно тя. — Разбрах…
Италианецът се отдалечи, хвърляйки уплашени погледи към масата с иберийските клиенти, и вероятно се питаше дали предшествениците му са били с всичкия си, когато са отишли в Иберия в опит да цивилизоват такива безумци.
Ракел се бе разсеяла за миг покрай разговора с италианеца и не забеляза блясъка в очите на Томаш, втренчен в „сатаната плюс“ в криптограмата. Историкът започна да драска букви в тефтера, като последователно променяше местата им, докато накрая стигна до комбинация, от която остана доволен.
— Разгадах го! — внезапно възкликна той с триумфален тон.
— Разгадах го!
— Какво? Какво е?
— Знам защо думата е с малки букви! Това е анаграма!
Погледът на Ракел се местеше нагоре и надолу, между лицето на събеседника й и загадката в бележника.
— Анаграма ли? Какво искаш да кажеш?
Томаш посочи към satan +, надраскано на листа.
— Филипе е написал анаграмата с малки букви, за да отбележи, че дешифрирането й се подчинява на други правила, различни от тези за останалата част от криптограмата. И тъй като това е анаграма, трябва да подредим буквите на satan по такъв начин, че да образуват друга дума. Разбираш ли? Анаграма! Веднъж направихме този номер в гимназията.