Двамата посетители благодариха и най-сетне влязоха в базиликата. Историкът попиваше всичко с поглед, схващайки почти веднага характеристиките на храма. Интериорът на „Санта Кроче“ бе белязан от типичната за францисканците умереност. Бе построена във формата на египетски кръст, като корабите бяха разделени от арки, носени от осмоъгълни колони. През прозорците и високите витражи се спускаха снопове светлина, които падаха върху част от каменните плочи, оставяйки другата половина от пода в сянка, сякаш се надпреварваха с бледожълтото изкуствено осветление на лампите, провесени от тавана. Във въздуха се усещаше лек аромат на восък, макар че никъде не се виждаха свещи.
След като се огледаха наоколо, Томаш и Ракел се отправиха към лявата част и зад колоните съзряха мраморни конструкции, украсени с малки статуи и стенописи между тях.
— Какво е това? — попита испанката. — Параклиси?
Съзерцавайки с възторг конструкциите, Томаш поклати глава.
— Гробници.
Приближиха се до втората гробница отляво надясно и под урната прочетоха надпис с латински букви, който гласеше Galilaeus Gal ileus.
— Гробницата на Галилей?
Без да каже и дума, Томаш само кимна. В следващите минути те обходиха двете зали на базиликата, разглеждайки имената върху гробниците. Историкът тихо ги прочиташе, а агентката от Интерпол си водеше записки в малък бележник.
— Енрико Ферми, физик — прошепна той, преминавайки към следващата. — Леонардо да Винчи. — Преди да продължи пътя си, Томаш спря, за да се полюбува на гробницата на автора на Джокондата. — Виторио Алфиери, поет и драматург… Еудженио I Барсанти, един от изобретателите на двигателя; Лоренцо Бартолини — скулптор. — Историкът спря пред следващата. — Леон Батиста Алберти — архитект и създател на един от най-известните шифри в криптографията — шифърът на Алберти.
При тези думи испанката повдигна вежди.
— Интересна гробница — отбеляза тя. — Филипе се е увличал по криптографията, нали?
— Да — съгласи се Томаш, без да отделя поглед от саркофага на известния италиански криптограф. — Всъщност и двамата се интересувахме от криптография. Често криехме послания, закодирани с шифъра на Алберти.
С тази мисъл двамата продължиха разходката си край стените на базиликата, разглеждайки останалите гробници. Минаха покрай тленните останки на Леонардо Бруни, спряха се пред плочите на Николо Макиавели и Данте Алигиери, минаха набързо покрай тези на Уго Фосколо, Джовани Джентиле и Лоренцо Гиберти, възхитиха се на гробницата на Микеланджело, погледнаха разсеяно към саркофазите на Карло Марсупини, Рафаело Морген, Жюли Клари, Джоакино Росини и Луиза ди Столберг-Гедерн и се спряха за малко пред празния мавзолей на Маркони.
Когато приключиха, се върнаха в главния коридор на базиликата и се загледаха в гробниците.
— Знаеш ли какво — заговори Ракел. — Липсва една.
Томаш я погледна заинтригуван.
— Коя?
Испанката разлисти тефтера си, докато намери онова, което търсеше. Вдигна бележника, така че историкът да вижда, и му показа фразата, която бяха извели от криптограмата.
GOTO Santa сгосе & SEARCH SATAN’S TOMB.
— Сатаната — отвърна тя. — Липсва гробницата на Сатаната.
— Отново сведе поглед към тефтера си. — Отиди в „Санта Кроче“ и потърси върху гробницата на Сатаната — прочете тя. — Ракел се взря в Томаш. — Не е могъл да го каже по-ясно.
Португалецът я погледна саркастично.
— Доколкото знам, Сатаната не е италиански герой — отбеляза загадъчно той, — Съмнявам се тук да има такава гробница.
Без да обръща внимание на сарказма, Ракел посочи последните две думи от фразата.
— Само че Филипе ясно казва да потърсим гробницата на Сатаната. Може би е по-добре да помислим за някое друго място в тази базилика, не мислиш ли?
Историкът махна с ръка към гробниците, вградени в стените на „Санта Кроче“.
— Очевидно е, че препратката към Сатаната в посланието на Филипе трябва да се тълкува символично — заяви той. — Това означава, че гробницата на Сатаната е една от всички тук, бъди сигурна в това. — Поколеба се, взирайки се в табелките с имената, разпознавайки всяка знаменитост. — Въпросът е коя.
Двамата посетители впериха погледи в гробниците, опитвайки се да изтръгнат тайната, която се криеше в една от тях. Галилей, Алберти, Алфиери, Микеланджело, Данте, Да Винчи, Макиавели, Маркони, Ферми, Росини, Морген, Джентиле, Барсанти, Бруни…
— Ay, madre mia! — въздъхна колебливо Ракел. — Как ще разберем коя точно е на Сатаната?
— Не е непременно някой, наричан Сатана — настоя Томаш.