— Достатъчна е някаква следа, нечия творба, която има връзка с Дявола…
— Но каква?
— Не знам — отвърна историкът. — Някой от тези мъже е написал нещо за Сатаната или е нарисувал картина от Ада или е създал нещо, свързано с темата…
Погледът на испанката отново се спря на всяко едно от имената по стените на базиликата. Галилей, Алберти, Алфиери, Микеланджело, Данте…
Тя зяпна, втренчена в последната табелка.
— Данте! — възкликна тя със сияещ от прозрението поглед.
— Данте Алигиери!
Томаш се замисли, хапейки долната си устна, сякаш преценяваше идеята.
— Данте ли? Заради „Божествена комедия“?
Агентката от Интерпол го сграбчи за раменете и го накара да се обърне към гробницата на големия писател.
— Да, Данте! — повтори развълнувано тя. — Данте! „Ад“ от Данте! — Ракел възторжено размаха ръка към гробницата на прочутия флорентинец. — Отговорът е Данте! — Приближи! бележника към лицето на Томаш. — Отиди в „Санта Кроче“ и| потърси върху гробницата на Сатаната, е написал Филипе. Данте е автор на „Божествена комедия“ и „Ад“, той е Сатаната! Cono, не е ли очевидно?
Испанката се приближи до гробницата на Данте Алигиери и я разгледа. Беше тежка конструкция с три статуи, една от които седеше върху саркофага. Табелката в основата му гласеше Danti Aligherio.
— Нали чу какво каза францисканският монах? — попита Томаш. — Гробницата на Данте, както и тези на Маркони и Ферми, е празна.
— И какво от това? — попита тя. — Всъщност това само потвърждава предположението ми. Филипе е избрал тази гробница именно защото е празна! Трябва да отворим саркофага на Данте. Тленните му останки може и да липсват, но материалът, който търсим, сигурно е там!
Без да губи време, Ракел се качи на постамента и се опита да повдигне капака на саркофага, но португалецът я хвана и я свали долу.
— Полудя ли? — смъмри я той. — Какво, по дяволите, се опитваш да направиш?
— Да отворя гробницата, естествено!
Историкът се огледа наоколо, за да се убеди, че никой не ги наблюдава. Опасенията му обаче се потвърдиха, защото съзря един монах с гневно изражение да се приближава към тях.
— Какво правите? — попита той. — Слезте оттам, драга rocпожо!
Хванати на местопрестъплението, двамата за миг се вцепениха. Португалецът се съвзе пръв, веднага се стегна и доби академично изражение.
— Ние сме от екипа реставратори — каза той с изненадващо уверен глас. — Идваме от Пиза.
Объркан, монахът се поколеба.
— О! Но не идвате ли за реставрация на Джото?
— Точно така. Но проверяваме и мавзолеите. Ако има някакъв проблем тук, ще го оправим, без това да попречи на работата ни. Всичко е включено. Знаете как е, шефът ни е праведен католик и би се радвал да помогне на светата Църква.
Францисканецът потърка ръце, а гневът, изписан по лицето му премина в изненада, която пък бе заменена от задоволство.
— А, много добре, много добре — отстъпи накрая той, описвайки във въздуха кръст по посока на Томаш. — Бог да благослови вас и вашия шеф. — Монахът любезно се наведе към тях.
— Имате ли нужда от нещо?
— Само от спокойствие.
— Разбира се! Ако ви потрябвам, повикайте ме. Ще бъда ей там, до олтара.
Монахът им обърна гръб и се отдалечи, поглеждайки няколко пъти назад.
Знаейки, че ги наблюдават, двамата посетители заеха професионална поза, сякаш инспектираха състоянието на мрамора на гробницата на Данте.
— Прекрасни импровизаторски умения! — похвали Ракел историка, когато вече никой не ги слушаше. — Впечатлена съм.
— Това нямаше да е необходимо, ако беше малко по-разумна — скара й се тихо той. — Не може да дойдеш на такова място и да започнеш да отваряш гробниците! Особено на такива личности! Как ти хрумна да отваряш гробницата на Данте просто така?
— Тленните останки на Данте не са вътре, Томаш! Всичко е наред, гробницата е празна.
— Няма значение! Трябва да имаш уважение, разбираш ли?
— Той махна с ръка към капака на саркофага. — Освен това е прекалено тежък, за да се отвори така.
— Томаш, нима не разбираш? — настоя тя, сочейки настойчиво към гробницата на Данте. — Саркофагът е празен. Очевидно е, че именно заради това Филипе го е избрал, за да скрие дивидито.
Португалецът поклати глава и посочи към бележника в ръцете й.
— Прочети посланието отново.
Без да разбира молбата, а още по-малко скептицизма му, Ракел надникна в записките.
— Отиди в „Санта Кроче“ и потърси върху гробницата на Сатаната — прочете тя, бързо вдигна поглед и се взря настойчиво в него. — Казано е много ясно. — Тя отново настоятелно махна с ръка към саркофага. — В тази гробница трябва да търсим.