— Това ще свърши зле — прошепна професор Маркопуло. По лицето му се четеше напрежение. — Наистина зле.
— Защо? Какво става?
Разтревоженият поглед на гръцкия археолог се спря върху затворника, появил се в килията преди минути, а след това огледа кръвожадните лица на мъжете, които го бяха наобиколили.
— Смятам, че… че….
— Какво че?
Професор Маркопуло преглътна сухо, като се опитваше да изрече думите, заседнали в гърлото му. Когато възстанови говора си, от устата му излезе само сподавен шепот.
— Ще го убият.
V
Анархистите бяха образували кордон около германеца и изглеждаха решени да предизвикат сблъсък. Мъжът срещу него пръв го бутна в гърдите, а друг, вероятно окуражен от изненаданото изражение на новия затворник, го удари по главата.
— Was ist das?[21] — извика новодошлият, изплашен от наобиколилите го хора.
— Das ist бой, кретен такъв! — отговори гъркът, който поназнайваше няколко думи на немски. — Мислите, че ще ни оставите на хляб и вода и ще ни се хилите? Няма да стане!
Осъзнавайки, че гърбът му е открит, русият мъж опита да се промъкне, за да се облегне на стената; там поне щеше да бъде защитен от нападение отзад и отстрани. Но анархистите затвориха пролуките около него и не го оставиха да мине.
— Пуснете ме! — извика германецът. Гласът му издаваше надигащата се паника. — Какво искате от мен? Оставете ме!
Отново го блъснаха, този път толкова силно, че задържаният едва не загуби равновесие.
— Ще ти се!
— Мръсен нацист! — разнесе се друг глас на развален английски. — Мислите си, че ще ви бъдем боксови круши? Сега ще видите от какво тесто са замесени гърците! Щом само триста души от нашите успяха да се изправят срещу персийците, какво ни пречи да спрем и германците?
— Правите се на важни, а? — намеси се трети човек от групата на анархистите. — Мислите се за господари на Европа и други подобни? Правителството ни може и да е напълнило гащите от страх, но народът на улицата не е, чуваш ли? Не и народът!
Няколко души сграбчиха германеца, който се заизвива в безуспешни опити да се освободи от ръцете, които блокираха движенията му.
— Пуснете ме! — изкрещя отчаяно той. — Оставете ме на мира! Нищо не съм направил!
Грулата затегна хватката си около жертвата и от човешката стена се отдели юмрук, който го удари в корема. Германецът изкрещя и се сви от болка, почти веднага получи нов удар. След това някой му нанесе първия ритник, последван от още един и още: затворникът падна на пода и се сви като таралеж в отчаяно усилие да се защити от ударите, които се сипеха от всички страни.
Томаш наблюдаваше сцената от другия край на килията с нарастващ ужас и се чудеше как да постъпи. Първо реши да не се намесва. Стигаше му случилото се на протеста: не бе готов за нови саможертви, с които да си навлече неприятности. Когато ситуацията в килията се влоши, той се замисли дали да не повика някой надзирател, но осъзна, че до идването му ще мине доста време, а на този етап само бърза намеса можеше да спаси германеца.
Той въздъхна, примирен с неизбежното; нямаше избор — трябваше още веднъж да се намърда в гнездо на оси.
— Трябва да ги спрем — каза португалецът, пристъпвайки напред. — Ако не направим нищо, тези типове ще го довършат.
Професор Маркопуло го хвана за лакътя, опитвайки се да го задържи.
— Полудяхте ли? — попита той. — Те са осем, а ние само двама! Ако се намесим, тези хора ще убият и нас! Стойте тук, по дяволите!
Португалецът тръсна силно ръката си, за да се освободи, и тръгна към събралите се мъже. Каквито и да са последствията, вече бе решил. Провря се между двама от нападателите и се вмъкна сред затворниците, опитвайки се да застане между тях и жертвата.
— Спрете! — заповяда им той. — Спрете!
Неочакваната намеса на Томаш прекъсна потока от удари. Анархистите впиха изцъклените си от изненада очи в него. Един от тях, който, изглежда, бе лидерът, го погледна изпитателно.
— Кой си ти? Още един нацист?
— Аз съм португалец — отговори тихо, сякаш се опитваше да ги укроти със спокойствието в гласа си. — Хайде, приключвайте.
— Какво да приключваме? Присъедини се, но на наша страна. Или мислиш, че само защото си португалец, германците не могат да те прецакат? Португалия страда, колкото страда и Гърция!
— Може би, но не бива да се отнасяте така към никого — отвърна историкът. — Освен това този мъж не ви е сторил нищо. Няма причина да го биете.
— Нацистите ни съсипват живота!
— И така да е, той няма нищо общо с решенията, взети от управляващите в неговата страна.