Преди да сторят нещо, което би могло да ги издаде, двамата закъснели побързаха да изчезнат зад посочената врата. Ракел бе смаяна от хладнокръвието на историка.
LXVII
Залата тънеше в мрак, осветена само от трептящия пламък на четири свещи, подредени във формата на кръст, като всяка една бе специално поставена на определено място. Облечени с грубите роби, които бяха извадили от торбите, Томаш и Ракел влязоха в зала „Ботичели“ и се присъединиха към група събратя. шито бяха застанали с гръб към входа и лице към вътрешната стена, декорирана с триптих на Ван дер Гус, изобразяващ поклонението на влъхвите пред младенеца Исус. Пред стената имаше маса. украсена с огромна козя глава. Контрастът между демоничния олтар и християнския триптих явно бе умишлено търсен. Новодошлите погледнаха натам и видяха, че върху масата имаше легнала по гръб жена. В ръцете й имаше черни свещи, чиито пламъци се извиваха като хипнотизирани змии. Един мъж с искрящо червена мантия и качулка, скриваща лицето му, като на всички останали в залата, бавно се приближи до жената и грубо пъхна ръката си под робата, за да опипа гърдите й. След това се наведе и жадно я целуна по устата.
— Madre тia! — прошепна Ракел, шокирана. — Какво е това?
— Черна меса — отвърна Томаш, също шепнешком. — Шшшт.
— Ами онзи? Кой е той?
Онзи бе мъжът в алената мантия, който се бе навел и целуваше жената, и изглежда, ръководеше церемонията в зала „Ботичели“.
— Маг, Той ръководи церемониите. — Португалецът събра дланите си в жест за молитва. — Сега млъкни, моля те. Ще ни издадеш!
След като извърши встъпителните сексуални ритуали, а именно сластни, продължителни целувки и ласки по гърдите и между краката на жената върху олтара, Магус се изправи и обръщайки се към поклонниците, подаде на един от тях бронзов потир с обърната пентаграма.
Той отпи от чашата и я подаде на следващия поклонник, така че да мине през всички от ордена. Хората трябваше да се изчакват и двамата неканени гости използваха това време, за да се огледат наоколо. Няколкото окачени ренесансови картини приличаха на призраци под трептящата светлина на свещите, подобно на неподвижни стражи, на които живите сенки вдъхваха живот, образувайки причудливи форми по пода и стените. Томаш и Ракел бяха застанали най-отзад и в този миг историкът с изненада видя че на стената зад тях бе „Раждането на Венера“ — прочутата картина на Ботичели, една от емблематичните творби на Ренесанса. Стори му се светотатство подобна церемония да бъде извършвана пред такава творба.
Потирът стигна до Томаш, който само докосна с устни течността и веднага го подаде на Ракел. Испанката се поколеба, когато съзря бълвоча, който се пенеше вътре.
— Какво е това?
— Пий и мълчи.
Осъзнавайки, че моментът не е особено подходящ за колебания, агентката от Интерпол отпи и подаде чашата на следващия последовател. Когато потирът се отдалечи, тя отново се приближи до Томаш.
— Какво пихме?
— Червено вино с дестилиран алкохол и тамян, смесени със смола и билки като черен блян и беладона. И катран, разбира се.
— Ах! Катран!
— Тези съставки се използват в черните меси за поквара на християнското посвещение. Беладоната например е растение, чието научно име е Atropa belladonna, произлизащо от Атропос, една от трите мойри или богини на съдбата в гръцката митология — онази, която отрязва нишката на живота. Имайки предвид, че тази меса трябва да почете Сатаната, съставките на питието са подходящи, не мислиш ли?
Междувременно потирът се бе върнал на олтара. Магус взе една кадилница, сложи тамян и я разлюля наоколо, насочвайки Дима към лежащата на олтара жена и козята глава.
Нека този тамян ти донесе удовлетворение, Повелителю на Ада! — каза Магус с дрезгав глас.
— Нека твоите сили ни обладаят — отвърна в хор орденът.
Тогава Магус започна да се разхожда сред първите редици последователи, насочвайки дима от кадилницата към тях.
— Нека Луцифер бъде с вас!
— Да бъде и с теб, велики Магус.
— Горе сърцата!
— Въздигаме духа си към Сатаната.
— Да благодарим на адския ни учител — извика Магус, протягайки дясната си ръка в римски поздрав. — Аве, Велзевул, Повелител на силата, император на Земята и на Ада, наш водач, повелител на смъртта и безкрайния мрак.
Церемониалмайсторът остави кадилницата в подножието на олтара, вдигна робата на жената върху масата, разтвори краката й и започна да я ближе. След това мантиите на останалите членове на ордена се свлякоха на пода и те останаха голи, само с качулките, които скриваха лицата им.