— Какво е това? — изплаши се Ракел. — Какво става тук?
Португалецът направи като другите и също свали робата си.
— Черните меси включват и ритуална оргия — обясни тихо той. — Съблечи се и прави онова, което правят всички.
Агентката от Интерпол не възнамеряваше да послуша съвета му.
— Не и това! — отвърна тя, клатейки настойчиво глава. — И дума да не става!
— Съблечи се, иначе ще привлечеш вниманието върху нас!
— Не!
Членовете на ордена в близост до тях започнаха да хвърлят любопитни погледи към Ракел, която бе останала единствената облечена последователка в залата.
— Какво? — обади се един от тях с обвинителен тон и изражение. — Няма ли да се съблечеш?
Испанката не знаеше какво да отговори.
— Тя е нова — побърза да обясни Томаш, опитвайки се да замаже положението. — Някои предразсъдъци не се преодоляват лесно. Да й дадем време, братя мои.
— Предразсъдъците остават пред вратата — изръмжа последователят със свиреп поглед.
Примирена, Ракел си пое дълбоко дъх. Осъзна, че няма избор; ако откажеше да се съблече, щяха да я хванат. Покорно остави робата да се свлече на пода и също остана гола, покрита бе само главата й. Проблемът бе, даде си сметка испанката, че нещата нямаше да спрат дотук. Томаш не бе ли споменал оргия? Какво още щеше да е принудена да извърши, за да запази прикритието си? Дали церемониалмайсторът щеше да се пъхне и между нейните крака, както правеше в момента с жената на олтара? И дали тя, Ракел, трябваше да му отвърне със същото? Тези вероятности й изглеждаха прекалено абсурдни, за да може да разсъждава върху тях. Как, по дяволите, се бе съгласила на този безумен план? Как щеше да се измъкне от тази каша?
Междувременно на олтара имаше развой. Магус също бе съблякъл алената си мантия, жената върху масата бе станала и главата й, потънала между краката му, ритмично се движеше нагоре и надолу. Бяха далеч, за да виждат подробностите, но бе очевидно какво се случва. След това жената отново се излетна по гръб върху олтара, церемониалмайсторът легна върху нея и доведе сексуалния акт докрай. Свърши със стонове и викове и когато най-сетне стана, взе една камбанка и три пъти позвъни с нея.
Това със сигурност беше някакъв сигнал, защото веднага след третия звън поклонниците се награбиха и започнаха да се целуват страстно и ненаситно. Като видя какво става наоколо и съзнавайки, че трябва да направи същото, Томаш прегърна Ракел и я целуна по устните. Испанката все още се колебаеше; не знаеше дали да отвърне, или да сложи край на тази безкрайна лудост.
— Признавам, че копнеех да правя това с теб, carino — прошепна му тя на ухо. — Но не тук, не при тези обстоятелства и не по този начин. Какво ще правим сега?
— Театър — отвърна той. — Ще гледаме какво правят те и ще се преструваме. Прекалено заети са, никой няма да забележи.
Испанката тихо се засмя.
— Muy bien — съгласи се тя. — Но имам едно условие: когато цялата бъркотия приключи, ще правим тези неща насаме и както трябва…
Томаш я накара да замълчи с целувка; очите му бяха притaени, за да вижда какво става наоколо. След известно време поклонниците започнаха да се съвукупляват и под непорочния поглед на Венера на Ботичели португалецът легна върху спътницата си, преструвайки се, че прави същото.
В този момент Магус държеше пред себе си парче кварц във формата на тетраедър и произнасяше някакви странни ритуални слова, подобни на молитва, предназначена да съпровожда половия акт.
— Nee-thrar-ethun-aye-att-arz-oth — произнесе той. — Binnann-ath-ga-waf-amm.
С лице, прилепено до това на Томаш, Ракел кимна към церемониалмайстора.
— Какво, по дяволите, прави той?
— Използва формула на Парацелс, за да призове Дявола и демоните, като ги моли да участват в оргията — обясни историкът, поддържайки ритмичните движения на ханша си, имитиращи сексуален акт. — Сатанинските секти вярват, че оргиите освобождават сексуалната енергия, потискана от християнството. Тази енергия се направлява от кварцовия тетраедър в ръцете му, като по този начин я прави по-силна. След това Магът ще използва тази сила, за да затвърди властта си.
Испанката се взря в партньора си, който се движеше над нея, сякаш подлагаше на съмнение преценката си за него.
— Откъде, по дяволите, знаеш всичко това?
— Аз съм историк — усмихна се той. — Черните меси са възникнали през Средновековието и трябваше да ги изучавам. Дори съм чел Malleus Malejicarum[140].
140
„Лукът на вещиците“ (лат.) — трактат по демонология, написан през 1486 г. от германските монаси Хайнрих Крамер и Якоб Шпренгер. — Б. пр.