— Малеус какво?
— Старо ръководство по вещерство. — Томаш повдигна вежди. — Много подробно.
След минута приключиха със сексуалната постановка, симулирайки финалния върховен момент. Като свършиха, се огледаха наоколо. Някои от събратята също бяха готови с ритуалния секс и обличаха робите си, затова Томаш и Ракел направиха като тях.
Пет минути по-късно и последните от ордена приключиха с оргията. Тогава Магус завърши заклинанието си, произнесено пред кварцовия тетраедър, който бе избрал заради специалните му вибрации, и се върна до олтара. Взе кадилницата и отново започна да кади тамян наоколо.
— Слава тебе, господарю Велзевул, повелител на Ада, цар на…
— Извинете, велики Магус…
Молитвата бе прекъсната от мъжагата, пазител на двора, който в този миг влезе в залата.
Церемониалмайсторът остави кадилницата с тамян на пода.
— А, Мефистофел! Какво става?
Пазачът се приближи до Магус и му прошепна нещо, което не можеше да се чуе от разстояние. Церемониалмайсторът махна с ръка, за да го отпрати, и се взря в групата.
— Братя и сестри, скоро ще настъпи часът. — каза Магус. — Вече е полунощ и Мефистофел току-що ми съобщи, че гостите ни са пристигнали. Да благодарим на Повелителя на Ада!
— Слава на теб, Велзевул всемогъщи! — отвърнаха поклонниците в хор. — Нека безпределната сила на Сатаната бъде с нас!
В залата настъпи неловка тишина, сякаш всички очакваха нещо да се случи. Вратата изскърца и членовете на ордена впериха погледи натам. Силуетът на Мефистофел се очерта на светлината от коридора: зад него се виждаха двама души с черни мантии и качулки.
Магус разпери ръце да ги посрещне.
— Добре сте ми дошли, драги! Влезте, влезте.
Изплашени, двамата новодошли пристъпиха плахо и преди да затвори вратата, Мефистофел ги представи.
— Професор Томаш Нороня и сеньорита Ракел де ла Конча! — обяви тържествено той. — Двамата са на наше разположение, велики Магус.
Завладян от несвойствена радост, церемониалмайсторът им махна да се приближат до олтара.
— Добре дошли в Ада!
LXVIII
Обстановката в залата се промени мигновено. Членовете на ордена, които до момента бяха обърнати с лица към стената, пред която бе олтарът, подобно на жив организъм, подчинен на беззвучна заповед, се раздвижиха към ъглите на залата и образуваха тесен кръг около Магус и двамата новодошли, като по този начин им препречиха пътя за бягство.
Усещайки мълчаливата сила на събратята край себе си, церемониалмайсторът владееше напълно ситуацията.
С арогантното изражение на победител той се взря в двамата гости и, заобикаляйки ги с бавни крачки, се приближи до мъжа.
— Професор Нороня — прошепна той. — Най-сетне се срещаме очи в очи! Трябва да призная, че бяхте смел и дързък противник. Поздравявам ви. Вашата способност да импровизирате и бързата ви мисъл успяха да ви задържат далеч от мен много по-дълго, отколкото смятах, че е възможно. — Разпери ръце в знак на примирение. — Helds, всички авантюри, дори и най-романтичните, имат своя край. — Той посочи към пода. — Във вашия случай краят е тук, в тази зала на Уфици, и ще правите каквото ви кажа. — Магус протегна длан към него, сякаш искаше нещо. — Циркът свърши, драги. Дайте ми прословутото дивиди.
Мъжът и жената с качулките стояха кротко и мълчаливо, сякаш не бяха чули нищо от думите му. Магус задържа ръката си още няколко секунди в очакване да му връчат онова, което бе търсил толкова време, но като разбра, че пленникът няма да изпълни заповедта му, я отдръпна.
— Продължаваме с игричките, а, професор Нороня? — попита той гневно. — Не постъпвате правилно, защото времето за игри свърши! — Той отново протегна ръка. — Дискът, професор Нороня. Съветвам ви да го дадете с добро.
Заложникът отново не му обърна внимание. Ядосан, Магус се обърна към групата, която го заобикаляше, и се взря в маскираните лица.
— Балам, къде си?
Един поклонник, който впрочем бе сред първите редици, излезе напред и се приближи до церемониалмайстора.
— Тук съм, велики Магус — каза един мъж, облечен в мръснобяла мантия с качулка на главата, и зае почтителна поза до върховния ръководител. — На вашите услуги.
Магус махна с ръка към мъжа и жената, сякаш ги предаваше на шефа по сигурността.
— Знаеш какво да правиш.
Балам кимна и застана пред тях. Даде знак, след което Мефистофел и още един едър поклонник незабавно ги оградиха отзад. По ново нареждане те ги сграбчиха, обездвижвайки ръцете и телата им.