— Пуснете ме! — възпротиви се възмутено жената. — Веднага ме пуснете!
Те, разбира се, не ги пуснаха. Реакциите на двамата затворници бяха различни — мъжът стоеше неподвижно, а жената се дърпаше, докато не видя Балам да изважда кама от мантията си.
— Е, сеньорита Ракел де ла Конча? — заговори шефът по сигурността със саркастичен тон. — Какво има? — Той размаха ножа. — Глътнахте си езика при вида на моето острие? Щом самата му поява има такъв ефект, представете си какво ще е, когато го видим в действие…
— Да не сте… да не сте посмели!
Балам приближи острието до качулката й и размаха леко върха му пред забуленото лице.
— Само че тук не командвате вие! — изръмжа заплашително той. — Тук командваме аз и моят нож. — Той го завъртя. — Знаете ли, че точно с това ангелче заклах първото си жертвено агне в тази история? Всъщност бяха две кротки агнета, двама французи, които също решиха да се правят на умни. Хванах ги в Ница и те вече не са сред нас, за да ни разкажат. — Балам отново завъртя острието между пръстите си, подобно на ветропоказател. — C това приятелче принесох първите жертви, с него ще принеса и последните. Спря да върти ножа, насочвайки върха на острието към шията на жената. — Вас.
— Махнете този нож! — извика изплашено тя. — Това… това е опит за убийство!
Забележката предизвика изненадан смях от страна на поклонника и останалите от ордена.
— Опит за убийство? — разсмя се той, повтаряйки думите й почти буква по буква и се огледа наоколо, за да сподели с другарите си. — Я вижте как тежко говори госпожицата от Интерпол. Все едно се намира в съда, глупачката! — Той направи гримаса и имитира гласа й. — Това е опит за убийство! — След няколко минути смехът замлъкна. Балам се взря в жената с насочен към шията й нож, в очите му святкаха искри. — Купонът свърши, кучко! Давай дивидито!
Жената предизвикателно изпъна шията си.
— Не знам за какво говориш, глупак такъв!
Балам я изгледа така, сякаш се бе изплюла в лицето му. Шефът по сигурността кимна към Мефистофел, който я стисна още по-силно. Тогава той опря острието в шията й и се обърна към мъжа.
— За ваше и за нейно добро, надявам се, че вие ще се държите по-разумно, професор Нороня — каза той със заплашителен тон. — Къде е дивидито?
Заложникът поклати глава.
— Не е у мен.
— Но тази сутрин в съда казахте, че ще го предоставите утре сутрин.
— Така ли? — каза той загадъчно. — Вижте, не е у мен.
— Не го ли открихте?
— Не.
— И не знаете къде е?
Мъжът не отговори веднага, явно се колебаеше какво да отговори.
— Може би.
— Какво означава това?
— Може би означава може би.
Объркан от посоката, в която бе поел разговорът, Балам отстъпи назад и се взря в шефа си в очакване на инструкции.
— Какво да направя, велики Магус?
— Щом дивидито не се е появило, по-добре никога да не се случва — отвърна церемониалмайсторът, поглеждайки отегчено към мъжа и жената, оставени на неговата милост. — Направи каквото трябва.
Поклонниците, които държаха двамата заложници, им нанесоха удар с лакът в гърба и ги принудиха да паднат на колене с наведени напред глави. Балам донесе една дървена пейка и постави главата на жената върху нея.
— Ти минаваш първа, красавице, задето се правиш на много умна — процеди през зъби той. — И ще направя така, че да умреш бавно и мъчително, разбра ли?
— Пуснете ме! — възпротиви се тя. — Помощ! — разкрещя се изведнъж. — Помогнете!
Балам и останалите събратя се разсмяха.
— Виковете няма да ти помогнат, глупачке! — присмя й се той. — Вече минава полунощ. Уфици е само наша. Можеш да си крещиш на воля и никой няма да те чуе! — Шефът по сигурността се наведе и приближи устните си към ухото й. — Всъщност дори предпочитам да викаш. Това ме възбужда, знаеш ли? Сякаш викаш от удоволствие… — В залата отново избухна смях.
— Помогнете ми!
Шефът по сигурността клекна до нея и потърси най-подходящото място за първия удар. Избра най-уязвимото място, точно в основата на врата. Постави върха на ножа там и се приготви да я прониже.
— Спрете!
Думата бе изречена от глас, който идваше от тълпата. Изненадани, Балам, Магус и останалите от ордена впериха погледи в посока на гласа.
— Какво става? — попита церемониалмайсторът, опитвайки се да види кой от групата ги бе прекъснал. — Кой каза това?
Човешката маса около заложниците и техните палачи се раздвижи, за да направи път, и един поклонник, облечен в мантия, с все още скрито в качулката лице, се отправи към средата на кръга.