— Аз. — Той посочи към заложниците, коленичили пред Балам. — Не ги убивайте.
Магус не проумяваше тази неочаквана инициатива, предприета от един от неговите последователи.
— Виж ти! Защо?
Поклонникът хвана качулката и я дръпна назад, откривайки лицето си. Едно учудено „оооо“ изпълни залата.
— Защото аз съм Томаш Нороня.
LXIX
Магус и неговите последователи не се бяха съвзели от изненадата, когато вратите на залата се отвориха с гръм и трясък и група въоръжени униформени мъже нахлу сред тълпата.
— Полиция! — извика един глас. — Ръцете горе! Никой да не мърда!
Церемониалмайсторът и неговите събратя за миг останаха неподвижни, неспособни да реагират. Карабинерите заеха позиции около хората от ордена и насочиха оръжията си към тях, създавайки по този начин ново съотношение на силите.
— Какво става тук? — възрази Магус, който очевидно си връщаше присъствието на духа. — Защо прекъсвате частна церемония? Ако обичате, напуснете!
Една жена с цивилни дрехи излезе напред.
— Тишина!
Мефистофел и неговият партньор пуснаха жертвите си, които веднага се изправиха на крака и се обърнаха към полицаите.
— Защо се забавихте толкова? — попита жената. Разтвори мантията си и показа закачен на ревера си микрофон. — Не чухте ли, че викам за помощ? Ако не беше професор Нороня, тези обсебени от дявола безумци щяха да ни убият!
— Простете, госпожо прокурор — отвърна жената в цивилно облекло. — Коридорите са много дълги, отне ни повече от предвиденото време да стигнем дотук.
Магус ядосано погледна Мефистофел, сякаш го обвиняваше, че позволил на неканената гостенка да влезе със скрит микрофон. Вярно е, че заповедта бе да отнеме оръжията на поседелите, ако намери такива, но това не го оправдаваше. Церемониалмайсторът обаче съзнаваше, че сега не е моментът да обвинява, а да ограничи щетите. Затова се стегна и се обърна към цивилната полицайка, която, изглежда, командваше операцията.
— Искам обяснение! — каза той с властен тон. — Коя, по дяволите, сте вие?
Агентката се взря в него, без да мигне.
— Мария Луиса Карвахал и Наваро — представи се тя със силен испански акцент. — Моите хора от Интерпол ме наричат Марилу. — Тя му хвърли подозрителен поглед. — А вие кой сте?
— Не съм длъжен да ви давам обяснения, докато не разбера какво става и в качеството си на какви нахълтвате тук! — отвърна Магус със завидна самоувереност. — Къде е заповедта, която ви позволява да прекъсвате една напълно безобидна частна церемония?
— Безобидна ли? — разсмя се току-що освободената заложница. — Не ви ли е срам?
— Да, безобидна — настоя Магус все така убеден. — Всичко, което се случи, беше просто театър.
Цивилната агентка извади от джоба на сакото си сгънат лист хартия и го размаха.
— Ето заповедта — каза Марилу. — Сега, ако обичате, се представете.
Магус протегна ръка.
— Нека първо да видя заповедта, ако обичате. Искам да знам кой съдия я е подписал и на какво основание.
— Ще ви я покажа, когато видя документите ви.
— И таз добра! — отвърна церемониал майсторът с престорен смях. — Законът е много ясен в това отношение. Намираме се в зала, която сме наели за частна церемония, и следователно уединението ни може да бъде нарушено от властите със съдебна заповед, която трябва да бъде представена при поискване. След като отказвате да ме информирате кой е позволил тези действия, настоявам веднага да напуснете. И то след като ми се извините.
Изключително информиран сте относно правата си — отбеляза загадъчно освободената заложница.
— Вън оттук! Агентката не се отказа.
— Интерпол и карабинерите действаха под мое командване.
— Ваше ли? — учуди се Магус. — И какъв авторитет сте вие, сеньорита Ракел де ла Конча? Доколкото ми е известно, един обикновен агент от Интерпол няма правомощия да праща хора да нахлуват на частна територия!
— Проблемът е, че аз не съм сеньорита Ракел не знам си коя — отвърна бившата заложница, сваляйки качулката, за да открие лицето си. — Аз съм Агнес Шално, прокурор в Международния наказателен съд.
Мъжът, който я придружаваше и когото Магус и орденът бяха помислили за Томаш, също свали качулката си.
— А аз съм Карло дел Понте и също съм прокурор в Международния наказателен съд.
Тези разкрития слисаха Магус. Церемониалмайсторът отстъпи крачка назад, сякаш бе загубил равновесие.
— Какво… кой… как е възможно? — запита той себе си и хората наоколо. — Какво става тук? Как разбрахте? Кой ви доведе?
За момент в залата настъпи тишина.