— Опасявам се, че аз съм виновен за така създалата се ситуация — призна Томаш, заговаряйки за пръв път, откакто карабинерите бяха нахлули, за да спасят прокурорите от Международния наказателен съд. — Знаете ли, усъмних се, когато получих имейл от моя приятел Филипе Мадурейра, в който ме уведомява, че е оцелял след престрелката в Лисабон, и ме съветва да дойда в Уфици, за да говоря с така наречения Мефистофел. Както със сигурност знаете, Мефистофел е едно от имената на Дявола, а бях забелязал, че има нещо сектантско в мъжете, които ни преследваха. Освен това Филипе вече ми бе казал да се срещна с Ракел. Защо сега да ми съобщава, че трябва да отида при някой друг? Затова направих тест. В имейла, в който пратих в отговор на Филипе, отбелязах, че криптограмата, която той ми остави, ме е накарала да си спомня за времената в гимназията „Афонсо Албукерке“ в Кащело Бранко. В следващото писмо Филипе потвърди, че времето, прекарано в гимназията„Афонсо Албукерке“, е било наистина славно. Така разбрах, че ни е заложен капан.
Магус го погледна неразбиращо.
— Защо? Какво необикновено има в това?
— „Афонсо Албукерке“ е името на гимназията в Гуарда — изтъкна историкът. — Гимназията в Кащело Бранко, където двамата с Филипе сме учили, се казва „Нуно Алвареш“. Ако авторът на тези имейли наистина беше Филипе, той със сигурност щеше да ме попита защо съм сменил имената. Предвид конкуренцията между Кащело Бранко и Гуарда, никой ученик от гимназията в Кащело Бранко не би подминал такава грешка. Но човекът, с когото си пишех, не го направи. Следователно това не можеше да бъде моят приятел Филипе.
— Много сте хитър, признавам — отбеляза презрително Магус. Той махна с ръка към карабинерите. — Но това не обяснява незаконното присъствие на тези господа на нашата частна церемония.
Появявайки се от тълпата поклонници, Ракел откри лицето си и застана до португалеца.
— Присъствието на карабинерите, приятно ми е да го кажа, е съвсем законно — отвърна Томаш. — Знаете ли, моята приятелка Ракел де ла Конча ме заведе в дома на шефката си в Мадрид с обяснението, че апартаментът е празен, тъй като собственицата му е заминала по работа в Хага. Тъй като седалището на Международния наказателен съд е именно в Хага, не беше трудно да се досетя, че е по работа в тази институция. Когато пристигнахме във Флоренция и всичко се изясни, споделих с Ракел своя план. — Той посочи към цивилната полицайка. — Тя се обади на своята шефка и приятелка Марилу…
— Това съм аз — усмихна се цивилната агентка Мария Луиса Наваро.
— … и й обясни ситуацията, в която се намираме, и моя план. Сеньора Марилу се съгласи и веднага се свърза с Агнес Шално. Прокурор Шално се заинтересува от случая, след като разбра, че имам информация, която може да я заведе до диска на Филипе. До началото на преследването Филипе е бил част от екипа, който прокурор Шално е събрала в МНС, за да работи по това дело. Така този следобед се озовах в „Палацо Векио“ като член на този екип. Разбира се, оставаше само да открием дивидито, скрито от Филипе, което съдържа доказателства по обвинението. Тъй като в подозрителния имейл имаше инструкции двамата с Ракел да дойдем в Уфици в полунощ и да търсим Мефистофел, предложих на прокурорите да се представят за нас, за да станат свидетели на събитията, естествено, пазени от карабинерите. Намерихме начин да влезем по-рано на церемонията и… ето ни тук.
В залата настъпи напрегната тишина. Погледите на Магус и членовете на ордена бяха вперени в Томаш, а двете агентки от Интерпол, прокурорите и карабинерите следяха реакциите на хората от сектата. Главният прокурор на МНС наруши настъпилата тишина.
— Този мъж заплаши живота ми — каза тя, сочейки Балам.
— Освен това призна, че е убил Ерик Гарние и Ерве Шопен в Ница. Струва ми се, че той пръв трябва да чуе заповедта си за арест.
Марилу дръпна качулката, откривайки лицето му.
— Арестуван сте за две предумишлени убийства и опит за убийство — каза тя със заповеден тон. — Документ за самоличност, ако обичате.
Свалената качулка на Балам разкри един мъж с рядка брада и издължено лице с кафяви, близко разположени очи.
Поклонникът хвърли колеблив и въпросителен поглед на Магус, сякаш очакваше инструкции.
— Сам знаеш — отвърна спокойно церемониалмайсторът. — Направи каквото трябва.
Думите бяха произнесени кротко, но за Балам те бяха заповед. Поклонникът пребледня и плахо се взря в агентката от Интерпол.
— Искате… искате документите ми?
— Ако обичате.
Балам бръкна с треперещата си ръка в джоба на мантията, пое дълбоко дъх, бързо я извади и пъхна нещо в устата си. В следващия миг целият се разтресе и падна на пода. Тялото му се гърчеше в страшни конвулсии. Полицаите се скупчиха около него, опитвайки се да му помогнат със сърдечен масаж и изкуствено дишане, но след няколко секунди Балам потрепна в последен предсмъртен хрип и тялото му се отпусна завинаги.