— Мъртъв е — заключи Марилу. Тя посочи към членовете на ордена. — Претърсете ги!
Карабинерите започнаха да претърсват поклонниците и след няколко минути занесоха на агентката пълни шепи с хапчета. Марилу подаде едно от тях на Ракел, която го помириса.
— Калиев цианид — заяви тя. — Предизвиква сърдечен удар и убива за секунди.
Погледът на Марилу се спря върху Магус.
— Арестуван сте.
Шефът на сектата сложи ръце на кръста си.
— Виж ти — отвърна предизвикателно той. — По какво обвинение?
Самоувереността на Магус, който се държеше така, сякаш има пълен контрол над ситуацията, обърка агентката.
— За убийство.
— Така ли? На кого? — Той посочи трупа на Балам. — Със сигурност не нося отговорност за безумните действия на този господин. Или имате доказателства?
Ракел и Марилу се спогледаха; вината му беше очевидна, но действително нямаха доказателства за това.
— Ами…
При вида на двете вцепенени агентки Агнес Шално не се сдържа.
— Вие се опитахте да ме убиете!
— Аз ли? — учуди се Магус. Той отново махна с ръка към тялото на Балам. — Доколкото знам, не моята ръка държеше ножа, а онзи мъж.
— Но вие го подтикнахте.
— Така твърдите вие. Какво съм казал, за да подтикна някого към хипотетичен опит за убийство?
— Когато бях негова заложница, вие му казахте… казахте да направи каквото трябва.
— Първо, никой не е бил заложник на никого — изясни Магус.
— Вие и вашият приятел сте отишли при Мефистофел по собствена воля, нали? И доколкото ми е известно, пак сами дойдохте в тази зала. После аз наистина казах на моя… ъ… другар да направи каквото трябва. Исках да го накарам да ви пусне, както е очевидно. Целият театър, който той разигра тук, не е по моя вина.
— Театър ли? Този човек щеше да ме убие!
— Така твърдите вие. Но аз ви уверявам, че всичко бе постановка, разбрахте ли? Театър! — Той колебливо сви рамене. — И тъй като карабинерите се намесиха, ние никога няма да узнаем истината, прав ли съм? In dubio pro reo[141] Томаш, който отново се бе умълчал, разбра, че е време да се намеси.
— Виждате ми се много убеден…
Магус скръсти ръце на гърдите си, показвайки още по-недвусмислено, че няма от какво да се страхува.
— Съвестта ми е чиста — просто заключи той. Сведе поглед към тялото на Балам. — Само един човек може да ме изобличи, но той вече не е сред нас, нали?
Със светкавично движение португалският историк скочи към Магус и свали качулката му.
— Но аз съм тук, драги Аксел Сит.
Маската на церемониалмайстора най-сетне бе свалена, разкривайки кокалестото лице на председателя на Европейската комисия и съдия в Международния наказателен съд.
LXX
Разкритието, че магът на сатанинската секта беше самият съдия Аксел Сит, остави прокурорите от Международния наказателен съд, агентите от Интерпол и карабинерите с отворени усти. Изумление обзе всички в залата.
— Съдия Сит! — възкликна с изумление главният прокурор Агнес Шално. — Не вярвам на очите си!
Магус сви рамене.
— Заниманията в свободно време са си моя работа — каза той.
— Доколкото ми е известно, не съм извършил никакво престъпление. Ако е така, на вас се пада честта да го докажете. Струва ми се, че няма да е лесно.
Погледите на двамата прокурори се отместиха от съдията към Томаш — единствения, който не изглеждаше изненадан от истинската самоличност на Магус.
— Вие знаехте ли кой е той, професор Нороня?
Историкът леко кимна.
— Името — отвърна той. — Името на съдията по това дело привлече вниманието ми още в началото, особено когато разбрах, че той сам си го е избрал. Отказал се е от фамилното си име и се нарекъл Сит. Стори ми се странно и се запитах що за човек би сторил подобно нещо?
— О, моля ви! — възрази Аксел Сит. — Остава да ме обвините, че съм си сменил фамилията! Не знаете ли, че Сит е библейски персонаж? Сит е третият син на Адам и Ева и на иврит означава „семе“. Както виждате, в това няма нищо лошо. Защо се заяждате с името ми?
— Вярно е, че Сит е библейско име — съгласи се историкът.
— Но той има изключително второстепенна роля в Битие и на практика няма отношение към Писанието. За какъв дявол човек ще се отказва от името си, за да приеме библейско име с неясна история? Ако беше Авраам, Ной, Мойсей или Исус, добре, но… Сит? Защо Сит? С какво е бил толкова специален? Ако прочетем Библията, ще видим, че връзката на този персонаж с останалите събития всъщност е нищожна. Именно това ме учуди в началото. Защо съдията е избрал името Сит?
141
При съмнение се въздържай (лат.) — Израз, който се ползва в правото и означава, че когато няма безспорно доказана вина, се отсъжда в полза на обвиняемия. — Б. пр.