— Твърдиш, че страните от периферията няма да издържат на единната европейска валута?
— Ще издържат, ако има политическо единство, което да позволи компенсационни трансакции — отговори икономистът.
— В противен случай няма да устоят. И още нещо: страните от периферията ще трябва да направят реформи в сектора на труда, за да устоят на удара на международната конкуренция. Не забравяйте, че те ще въведат една силна валута, която няма да могат да обезценят, за да ребалансират външните си сметки. Без тези реформи вносът ще ги смаже. Освен това на територията на единната валута трябва да има мобилност на работната сила, гъвкави цени и заплати и бюджетна интеграция — неша, които в момента не съществуват, няма да съществуват и в бъдеще, тъй като няма стратегии за създаването им.
— И какво е окончателното ви заключение?
— Единната валута, така както е замислена, ще се срине. Може да рухне още при първата криза като картонена кула. И ако еврото не преодолее бързо този колапс, страните от еврозоната ще преминават от криза в криза в една безкрайна агония, докато този съюз не се разпадне.
На видеото се виждаше как Аксел Сит потърква брадичката си, обмисляйки онова, което току-що бе чул.
— Слушайте, така няма да стане — заяви накрая европейският комисар, очевидно взел решение. — Редактирайте тези доклади и ми покажете само предимствата от създаването на единната валута. Струва ми се, че…
— Но, господин съдия, тези неща не се правят така! — възрази друг икономист. — Наш дълг е да предупредим тези, които вземат решения, и обществеността за опасностите, които ни очакват при проектираната структура на еврото. Ако излезем с доклад в рамките, които ни поставяте…
— Тишина! — прекъсна го грубо Аксел Сит. — Вече е решено. Проектът за единната валута ще бъде осъществен, каквото и да ни струва това! Искам доклад, който представя само предимствата на паричния съюз!
— А какво ще стане след това, когато еврото изпадне в колапс?
Европейският комисар сви рамене.
— Когато това се случи, драги, ние най-вероятно няма да сме тук — заключи той с безгрижна усмивка. — Да му мислят онези, които са на власт тогава! И данъкоплатците, естествено!
Екранът почерня и Томаш натисна stop. Присъстващите се взряха в съдия Сит, който клатеше глава.
— Всичко е монтаж — повтори той. — Нищо от това няма да издържи в съда. Монтаж!
Историкът отново не му обърна внимание.
— Записът на тази среща е особено важен, защото показва, че европейските висши чиновници са били информирани за опасностите, които проектираната структура на еврото криела, но въпреки това са потулили предупрежденията. И още по-лошо — манипулирали са докладите, за да представят реализацията и бъдещето на еврото в добра светлина.
— Този материал ми се струва наистина важно доказателство по делото, образувано от Международния наказателен съд — отбеляза главен прокурор Агнес Шално.
Без повече коментари Томаш избра следващия файл. Виждаше се стая с дивани. Там бяха седнали двама мъже — единият се бе облегнал назад с кръстосани крака, другият беше изправен.
— Запис на среща между финансовите министри на Германия и Португалия — обясни историкът. — Състояла се е в Брюксел в офиса на постоянното представителство на Португалия един час преди срещата на ЕКОФИН[143] — съвета на финансовите министри на ЕС. Двустранните срещи преди официалните заседания са нещо естествено и обикновено няма свидетели. На тях двете страни обсъждат въпроси от взаимен интерес, както и в този случай. Впрочем вижте сами.
Томаш натисна play и кадърът се раздвижи.
— Ах, драги ми Аугущо, има един малък проблем, който трябва да разреша с вас — произнесе един гърлен глас на английски, очевидно на германския министър. — При добро желание всичко се постига, прав ли съм?
— Е, Гюнтер, за какво се отнася?
— Има един завод в Германия, който среща затруднения с поръчките — каза той. — Произвежда бойни подводници, но от падането на Берлинската стена никой не се интересува от продукцията им. Няма купувачи на U-Boote[144].
143
ECOFIN — абревиатура на Economic and Financial Affairs Council (англ.) — Съвет по икономическите и финансови въпроси, чиито членове са финансовите министри на страните — членки на ЕС. — Б. пр.