— Така е, вече няма военни поръчки. Производителите фалират…
Германецът въздъхна.
— Жалко, защото тези хора са мои добри приятели. Те финансираха кампанията ми на последните избори, разбираш ли? Дойдоха при мен за помощ и както се досещаш, не мога да им откажа. Вече говорих с гърците, които ще купят четири подводници, но е необходима още една поръчка. Та си мислех дали португалският флот не се нуждае от някоя подводница…
— Подводници ли, Гюнтер? — учуди се португалският министър. — За какво са ни на нас подводници? Имаме „Баракуда“[145] и тя ни е предостатъчна. Не ни трябват повече.
— Вие, изглежда, не разбирате, Аугущо. — Тонът на Гюнтер внезапно се втвърди. — Ние ви помогнахме с кохезионните фондове, както знаеш, а вие пръснахте парите ни за магистрали и благоустройство, предоставяйки ги на строителните фирми на приятели, финансирали предизборните ви кампании. — Той намигна на събеседника си и прошепна: — А дали не заделят по нещичко и за личните ви банкови сметки? — Той се разсмя зловещо и възвърна нормалния си тон. — Тоест парите на германските данъкоплатци бяха изхарчени за финансиране на вашите схеми и вашите партии. Затова сега искам да ми върнете услугата и да използвате парите на португалските данъкоплатци за финансиране на компанията, която подпомогна моята партия в Германия. — Министърът се озъби като хищник, заплашващ жертвата си. — Разбрахте ли?
Осъзнавайки, че трудно ще се измъкне, португалският министър се размърда на мястото си.
— Колко струва една от тези подводници?
— Цената на една подводница варира между четиристотин и петстотин милиона евро.
— Абсурд! Държавният бюджет е толкова свит, че не можете да си представите! Няма пари.
Германският министър пресилено се разсмя.
— Какво говорите, драги ми Аугущо? — възкликна той. Гласът му натежа многозначително, сякаш се опитваше да му намекне нещо. — Компанията, за която ви говоря, е готова да подкрепи партийните ни приятели в Португалия с една… да кажем, щедра сума. — Погледна съучастнически събеседника си. — Мисля, че ме разбирате, nicht wahr[146]?
Португалският държавник внезапно се изправи, застанал нащрек.
— Щедра сума за моята партия?
— Jawohl.
Министърът от Лисабон прочисти гърлото си и смени тона.
— Всъщност съм чувал адмиралите да се оплакват от Баракудата. Казват, че била много стара, и така нататък. Може наистина да направим тази покупка, която впрочем е много важна за защитата на португалската брегова ивица. — Той сниши глас. — Сумата, за която споменахте… колко щедра ще бъде?
— Петнадесет милиона на подводница.
Португалецът подсвирна одобрително.
— О, колко интересно! — възкликна той. Смръщи чело. — Знаете ли, проблемът е опозицията в Португалия. Те веднага ще се усъмнят в сделката, ще вдигнат шум и… ще ни създадат неприятности. Трудно може да се обясни закупуването на толкова скъпи и очевидно безполезни подводници, не мислите ли?
— Не можете ли да говорите с тях?
— С главната опозиционна партия в Португалия?
Той колебливо махна с ръка, но все пак кимна.
— Да, може да се уреди. Разбира се, ще трябва да им дадем част от парите. Така всички ще са доволни и никой няма да повдига въпроса.
— Wunderbar![147] — зарадва се германецът, потривайки дебелите си ръце. — Тогава го направете, mein Freund[148]!
Окуражаващите думи на германеца бяха достатъчни, за да стопят и последните остатъци на колебание у португалеца. Министърът от Лисабон си пое дълбоко дъх и се стегна — та той бе един от държавните мъже, които взимаха решения за доброто на страната си.
— Да, несъмнено Португалия се нуждае спешно от подводници! — Той вдигна пръст, сякаш говореше пред многолюдна аудитория. — Спешно, подчертавам! Ами ако испанците ни нападнат? А и вижте мащабите на морската зона, за която страната ни носи отговорност! Как е възможно да нямаме подводници? — Потри ръце. — Дори смятам, че ни трябват две. — Свъси вежди, обмисляйки броя. — Не, няма да са две. Три! Три подводници ще струват цели милиард и триста и петдесет милиона евро, не е малко, но… държавните интереси са по-важни, не е ли така? — Отново сниши глас. — Три подводници правят четиридесет и пет милиона постъпления, нали?
— Jawohl. Петнадесет милиона за всяка една.
— Отлично! Така ще има достатъчно пари за нас, а и да затворим устата на опозицията.
— Струва ми се sehr gut — отвърна одобрително германецът.