— Слушайте, а как ще организираме превода, когато обявите закупуването на тази толкова ъ… жизненонеобходима за бъдещето на страната ви придобивка?
— Наши приятели имат фирма с банкови сметки на Бахамите и Каймановите острови — отбеляза замислено португалският министър. — Немският завод за подводници ще преведе парите в Швейцария, оттам ще ги прехвърлим на Бахамите, след това на Каймановите острови и накрая, когато вече не могат да се проследят, ще ги прехвърлим на една португалска фирма, която ще направи скромно дарение за нашата партия и главната опозиционна партия, с чиито лидери ще разговарям веднага, за да се уверя, че няма да възникнат проблеми. — Погледът на португалеца доби самоувереност. — След това ще говоря с приятелите си, за да организират превода, но вие може да разчитате на мен, драги Гюнтер. За доброто на Португалия, имаме сделка!
Германецът се изправи и стисна ръката на събеседника си.
— Ах, Аугущо, за мен е огромно удоволствие да правя бизнес с вас!
Екранът стана черен и Томаш спря видеото.
— Показателно, не мислите ли?
— Да — съгласи се прокурор Шално и протегна ръка към Томаш. — Мога ли да взема диска?
Историкът остана неподвижен.
— Разбира се — съгласи се той. — Но почакайте, защото има още…
— Моля?
Португалецът се усмихна.
— Шоуто едва сега започва — разкри той. — На този диск има много интересни записи.
Той се обърна към лаптопа.
LXXII
В залата на Уфици цареше абсолютна тишина, докато Томаш зареждаше следващия видеоматериал. Когато образите се появиха на екрана, историкът натисна пауза и кадърът замръзна, показвайки двама мъже, които стояха прави. Малката група около историка, и най-вече двамата прокурори, с изключително внимание бе проследила разговорите, прихванати от скритата камера и микрофони.
— Преди да коментираме онова, което току-що чухме, нека видим и следващия запис — предложи Томаш. — Тази среща също протича в офиса на португалското представителство, но действащите лица са различни. Единият е министър-председателят на Португалия, а другият — европейски комисар Аксел Сит, който по онова време представлява френското правителство. Тази двустранна среща се е състояла в конфиденциални условия часове преди среща на върха.
Натисна play и кадърът се раздвижи.
— Е, Аксел, ще бъде тежко събрание, а?
— Какво говорите, топ cher Гонсало? Всичко е готово, както винаги. Трябва само да си завлечем задниците там и да ратифицираме уговореното от нашите делегации. След това ще се усмихнем на фотографите, докато си стискаме ръцете, и voilal.
— Прав сте — съгласи се главата на португалското правителство и седна на дивана. — Вижте, казаха ми, че сте имали да обсъждате нещо важно с мен.
— Ah, ouil TGV![149]
— О, въпросът c трансевропейската мрежа — Той се намръщи.
— Наистина ли намирате за необходимо изграждането на високоскоростни линии из цяла Европа?
— TGV е изключително важен за икономическия прогрес.
— Така ли мислите? — учуди се португалецът, все още скептичен. — Америка няма TGV и доколкото ми е известно, е високоразвита страна. В Скандинавия също не пътуват с TGV, но това не им пречи да развиват икономиката си. Защо високоскоростните влакове са се превърнали в приоритет?
Аксел Сит направи неопределен жест във въздуха.
— Виждам, че не сте глупав, топ cher Гонсало! — възкликна той. — Нищо не ви убягва. — Въздъхна. — Знаете ли, историята с TGV и икономическият прогрес, който този проект ще отприщи, са глупости, които измислихме, за да помогнем на производителя да продава влакове на всички. Разбирате ли, тази компания финансира партията ми по време на последната кампания и сега трябва да я компенсираме…
— На мен ли го казвате, Аксел! Спонсорите на моята партия в Португалия постоянно ми дишат във врата, ужасно е…
— Така е. — Европейският комисар прочисти гърлото си. Продаваме високоскоростни влакове в цяла Европа. Вече убедихме испанците и исках да разбера как ще се случат нещата с Португалия.
— Колко струва една такава играчка?
— Хората ми вече направиха изчисленията. Влаковете плюс изграждането на линията и третия мост над Тежу излизат някъде около осем милиарда евро.
Министър-председателят се ококори.
— Осем милиарда… да не сте луд?
— Цената на прогреса, топ cher.
— И дума да не става, Аксел! Ако се съглася, значи, съм си изгубил ума! Ако изхарчим осем милиарда за проект за TGV, дупката в бюджета ни ще е по-голяма и от тази на „Титаник“. Нямаме пари за подобно безумие!