Томаш посочи към екрана.
— Второто нещо, което тези записи ни показват, е, че корупцията в Португалия е тежък проблем. Забелязахте ли как земеделските земи се превръщат в градски? Това е изпитана корупционна схема, прилагана в Португалия. Акулите изкупуват земята на беден земеделец за двадесет хиляди евро и плащат под масата на общините да впишат този терен в регулация, като по този начин цената му скача на двеста хиляди.
— Голяма далавера…
— А не е ли? Тази схема има много варианти. Един от тях ни бе представен в разговора между министър-председателя и строителния инженер. Държавникът издава на своя спонсор маршрута на високоскоростен влак, преди тази информация да е обявена в публичното пространство; той купува земеделските имоти, които се намират по предвидения маршрут, и подкупва кметовете, за да ги превърнат в регулирани терени. Тъй като по закон отчуждаването на регулирани терени е много по-скъпо от това на земеделските земи, спонсорите ще натрупат цяло състояние, когато държавата похарчи парите на данъкоплатците за отчуждаване на регулираните терени, през които ще минават високоскоростните влакове. Тази схема, в която са въвлечени управляващи и спонсори, бе често прилагана при изграждането на магистрали, включително SCUT. Само благодарение на отчуждаването на бързо влезли в регулация терени, изграждането на магистрали в Португалия сигурно е излязло двойно по-скъпо от реалната си цена.
Смаяни, магистратите се спогледаха.
— Това е… невероятно.
— Друг вариант на същата сделка е послужил за измъкване на огромни суми от банките. Строителните компании купуват земи на безценица, подкупват кметовете, за да ги вкарат в регулация, и получават разрешително за строеж. След това искат от банките да финансират тридесет процента от стойността на проекта, предоставяйки земята като гаранция. Тъй като кредити се дават лесно, банките дават парите, а строителните компании, вместо да изградят обекта, си ги прибирали в джоба. Когато строителите престанат да плащат задълженията си, банката търси терена, заложен като гаранция, и открива, че той всъщност се намира сред полето и не струва нищо, защото там има само ливади.
— Добре, но това е сделка, която не включва държавни пари, така че е извън полето на нашето разслед…
— Грешите — възрази Томаш, прекъсвайки главния прокурор на Международния наказателен съд. — Половината от частния дълг е натрупан от семействата, които са закупили жилище и не са успели да го платят, нали така? А откъде идва другата половина от частния дълг, който здраво притиска Португалия до стената? Именно от дългове, натрупани от подобни схеми. Банките са на ръба на фалита, защото са отпускали кредити за благоустройство на терени, които всъщност не струват нищо. И кой ще ги спаси, когато изнемогват?
За миг въпросът увисна във въздуха, докато очите на Марилу просветнаха с отговора.
— Държавата?
— И с чии пари?
Прокурорката въздъхна, осъзнавайки очевидното.
— На данъкоплатците, разбира се.
Историкът се усмихна.
— Виждате ли по какъв начин тези схеми гълтат държавни нари? Управляващите орязват заплати и пенсии, увеличават данъците, за да намерят пари за банките, които са отпуснали милиарди евро срещу терени, които не струват нищо.
— Да, сега разбирам.
— Друга интересна подробност от последния записан разговор е споменаването на мъжете с куфарчетата. Става дума за тези, които набират средства за финансиране на партията, чиято комисиона е четиридесет процента. След това събраните пари се пръскат насам-натам, така че в партийната каса да влязат само петнадесет процента.
— Mon Dieu! — възкликна главният прокурор, клатейки глава. — Поредната далавера!
— Така е. Но истинската измама, разбира се, е корупцията. Разговорът между министър-председателя и собственика на строителната компания е изключително показателен. Благодарение на парите, които дават на партиите и на корумпираните политици, големите акули сключват сделки за космически суми. ПЧП са пример за съмнителни далавери, в които рискът се прехвърля от компанията към данъкоплатеца, като тази далавера й осигурява печалба от петнадесет процента на година. Управляващите, които са се съгласили на това, са или пълни глупаци — нещо, в което дълбоко се съмнявам, или са го направили поради скрити интереси. За това няма никакви доказателства, разбира се, но не намирам друго обяснение за подобни пагубни решения. Забележете, че при приемането на закона за ПЧП шестима депутати от парламентарната комисия за благоустройството са участвали в управлението на строителни фирми, работещи в същите тези партньорства…