— Сигурен ли си? Слушай, дългът на тези страни вече започва да ни тежи…
— Имай ми доверие, Джон.
— Тези страни не се ли страхуват от свръхзадължения?
— Какво говориш? Слушай, директорът на Португалската централна банка например публично обяви, че щом страната му е в еврозоната, въпросът за задлъжнялостта вече не стои. След това в частен разговор с португалските банкери той ги насърчи спокойно да взимат заеми. Така че само трябва да се възползваме от ниските лихви и да оползотворим парите. Отпускането на кредит на която и да е страна от еврозоната е абсолютно сигурно. Ако възникне проблем, се подразбира, че икономиките на развитите страни ще послужат като гаранти на дълговете на по-слабите страни.
Американецът се поколеба.
— Yeah, прав си — каза накрая той. — Okay, buddy, пращай документите и ще се погрижа. Ще спечелим добри пари от комисиони, нали?
— Jawohl, Джон. Ще говоря с испанците да подготвят заявката. Възможно е да има още една поръчка от португалците. Изглежда, сега искат да построят летище…
— Wow, Мати! Европа е заприличала на строителна площадка! Навсякъде се строи! А ние пишем фактури!
Екранът почерня и Томаш натисна стоп.
— Този разговор е интересен, защото ни разкрива как работи схемата — каза Томаш. — Лесните пари, идващи от ниските лихвени проценти, са се превеждали на банките в централноевропейските страни. Въпреки клаузата no bailout в Договора oт Маастрихт, според която еврозоната не е отговорна за държавните дългове на отделните страни членки и няма да ги плаща, европейските банки и централни банки като португалската например били убедени, че по въпросната клауза няма да бъдат предприети действия, и под държали илюзията, че един заем, отпуснат на Гърция, е толкова сигурен, колкото би бил заем, отпуснат на Германия. Американците повярвали в тази илюзия и отпуснали нисколихвени кредити на немските, френските, австрийските, белгийските и холандските банки, които ги разпределили между страните от периферията. Там те били усвоени от лоши инвестиции в нетъргуемия сектор и от прекалено разрасналата се система на социални плащания. Така еврото се превърнало в сложна схема за рециклиране на пари от централните европейски страни към периферията, превръщайки половината континент в кредитор, а другата половина в спекулант. Банките действали като посредници и трупали огромни комисиони, приемайки като обезпечение надценена от балона за недвижимите имоти собственост. Когато американският балон за недвижими имоти се спукал и цената на имотите паднала, цялата картонена кула се срутила. Страните от центъра, които насочвали парите към периферията и ги принуждавали да сключват сделки, за да финансират косвено собствените си фирми, видели накъде духа вятърът и какво направили? Започнали да обвиняват периферията, че харчи неразумно. И с право, разбира се. Не казали обаче, че те самите имали вина за тези разходи и че техните банки безразборно отпускали кредити, без да си правят труда да проверяват дали страните са в състояние да върнат дълговете си. Заключение: парите свършили. Банките на централните европейски страни, по-специално френските и германските, се превърнали в големите кредитори на периферията. Тези държави от своя страна били толкова задлъжнели към банките от центъра, че ако обявели несъстоятелност и не платели, голяма част от тези банки щели да фалират.
Разтревожена, Агнес Шално отново срещна погледа на Карло дел Понте и въздъхна.
— Това наистина ще бъде един много сложен съдебен процес. Не знам как ще…
Историкът вдигна ръка, за да й покаже, че още не е свършил, и отново се обърна към лаптопа.
— Сега ще чуем друг телефонен разговор от Брюксел. Участниците в диалога са португалският министър-председател и министърът на парламентарните въпроси в Лисабон. Премиерът е в офиса на португалското представителство в Европейската комисия. Записът е направен няколко часа преди важно заседание.
Томаш натисна play и кадърът, показващ мъж, седнал зад бюро, с телефонна слушалка в ръка, оживя.
— Антонио, откъде ти хрумна идеята да подготвяш закон за престъпления по служба от лица, заемащи държавни длъжности? — попита възмутено министър-председателят. — Полудя ли, или какво?
— Но, Гонсало, вече говорихме за това…
— Говорихме, но не точно за това! Преди малко Пауло ми прочете някои клаузи и… честно казано, съм потресен! — На видеото се виждаше как премиерът преглежда някакъв документ. — Осем години затвор за политик, действал неправомерно с цел да облагодетелства или навреди на някого? Пет години затвор за държавен служител, приел или поискал материална или нематериална облага за себе си или друго лице? Три години затвор за нарушаване на регулационен план? Една година затвор за неизпълнение на показателите на бюджета? — Премиерът вдигна поглед от документа, който четеше. — Полудя ли, Антонио? Ако всичко това е наказуемо, всички отиваме в затвора, по дяволите! Какво правим всеки ден, ако не да облагодетелстваме или ощетяваме някого неправомерно? А не искаме ли материални облаги от спонсорите за партийните банкови сметки? Не нарушаваме ли нормите за изпълнение на бюджета? Не можеш да представиш подобен закон, Антонио! И дума да не става!