Беше професор Маркопуло, който му се усмихваше.
VI
Гъбата беше студена и мокра, но се оказа точно това, от което Томаш се нуждаеше, след като дойде в съзнание. Професор Маркопуло бавно избърса челото и лицето му, като внимаваше на местата, където имаше синини, подутини и кръвонасядания.
Португалецът огледа сънено килията. Видя германския затворник, който седеше на съседната рогозка с превързана глава и два лейкопласта на лицето и следеше внимателно грижите, които гръцкият археолог полагаше за лисабонския си колега.
— Ach, изглежда, ви дължа живота си! — каза той на английски, изговаряйки думите леко гърлено. — Много съм ви благодарен, че се намесихте. Ако не бяхте вие… — Въздъхна, сякаш не бе в състояние дори да си представи онова, което би могло да му се случи. — Mein Gott![22]
Томаш направи усилие да се усмихне.
— Не се тревожете.
Германецът се изправи и му подаде ръка.
— Името ми е Самер — представи се той. — Йозен Самер, но приятелите ме наричат Сеп.
Томаш стисна ръката му със смръщено от болка лице. Когато протегна ръката си, разбра, че рамото му е натъртено. След като размени няколко любезни думи с мъжа, заради когото едва не изгуби живота си, португалецът огледа килията в търсене на анархистите, които го бяха нападнали. От тях нямаше следа. Всъщност помещението му се стори различно.
— Къде сме?
Гръцкият археолог избърса за последен път лицето на ранения с гъбата и я прибра; вече бе изпълнила предназначението си.
— Преместиха ни в друга килия — отговори той, докато се изправяше. — Когато ви нападнаха, успях да повикам дежурния и той се намеси заедно с двама свои колеги. Получи се голямо меле, но пазачите успяха да ви измъкнат с помощта на електрошок. И понеже не беше възможно да останем с тях в едно помещение, преместиха трима ни в тази килия. След това пристигна лекар, който се погрижи за вас. Каза, че ще се върне по-късно да ви прегледа.
Томаш повдигна вежди, внезапно въодушевен.
— Еха! И без една стотинка, а?
Професор Маркопуло наклони глава и го погледна укорно:
— Без стотинка от вас. Аз трябваше да му платя сто евро факелаки, за да ви лекува.
Германецът, който притеснено следеше разговора, внезапно се разсмя.
— Няма такава страна!
Археологът обърна глава и му хвърли обиден поглед.
— Ей ти, нацистчето, по-добре си мълчи, разбра ли? — извика той, внезапно ядосан. — Ако бях на твое място, щях много да внимавам с този език! Голям късмет извади, че остана жив, и трябва да си благодарен на всички светии, които почитате в Нациландия, вместо да ми се правиш на духовит!
— Как смеете? — възпротиви се Сеп. — Не съм нацист и няма да ви позволя да се държите така!
— Така ли? Тогава защо говориш езика на Хитлер?
— Какво общо има това?
— Мислите си, че Европа е феодално владение на Райха и всички сме тук, за да ви робуваме! — Професор Маркопуло размаха пръст срещу събеседника си. — Само че имам новина за теб! Не стана през 1939 година, няма да стане и сега! Тогава Германия се провали и ще го направи отново! Децата на нацистите нямат право да нареждат на гърците, чу ли? Играете си с огъня и после се чудите защо всички ви мразят!
Германецът се взря в Томаш, сякаш опитваше да провери твърдението, което току-що бе чул.
— Вие мразите ли ме?
— Аз? Разбира се, че не.
Професор Маркопуло ядосано цъкна с език.
— Това е, защото професор Нороня е разсеян и още не е видял лекарството, което вие, вълци в агнешка кожа, предписвате. Превърнахте страната ни в икономически Дахау[23] и ще сторите същото с останалите европейски страни! Когато професор Нороня послушно погълне предписания от вас „Циклон Б“[24], веднага ще си промени мнението. Почакайте и ще видите!
Забележката възмути Сеп, който усилено клатеше глава, сякаш се бореше за изгубена кауза.
— Проблемът ви е, че сте неспособни да поемете отговорност — каза той. — Очевидно единственото, което можете, е да хвърляте вината върху другите.
— Обвиняваме вас, защото вие ни поставихте в тази ситуация! — отвърна гъркът, все още размахвайки пръст. — Германия е тази, която бяга от отговорност!
Сеп Самер махна неопределено с ръка към ограниченото пространство на килията, в която се намираха.
— Не виждате ли, че страната ви все още живее в Средновековието? — презрително попита той. — От Втората световна война насам Гърция е управлявана само от две фамилии — Папандреу и Караманлис. — Вдигна два пръста в буквата V. — Две фамилии! Разбирате ли? Това показва в каква страна сме. Знаете ли, че Гърция е рекордьор сред европейските страни по години, в които не е изплащала дълга си? От 1826 година насам вашата държава е прекарала половината от съществуването си, без да плаща дълга си. Как може да твърдите, че вината е на Германия?
23
Първият немски концлагер, просъществувал най-дълго. Основан е през 1933 г. и е закрит през 1945 г. — Б. пр.
24
Пестицид, базиран на елементите циановодород, хлор и азот, използван е газовите камери на немските концлагери. — Б. пр.