— Няма ли защита за онези, които съобщават за корупция?
Никаква. Явно не е в интерес на законодателите да налагат сериозни наказания за корупция и да защитават онези, които подадат сигнал, защото това би означавало самите те да бъдат застрашени. Пишат законите в своя полза. Нима не забелязахте в последния запис споменаването на адвокатската кантора на определен депутат — онзи Манел? Това е препратка към една от схемите за „изчистване“ на корупцията, като се преструват, че се борят с нея. Работата е там, че управляващите натоварват с изготвянето на законите големи адвокатски кантори, които съставят текстове с неясно и объркващо съдържание.
— Тогава вероятно не са добри юристи — отбеляза Агнес Шално. — Един добър юрист съставя прости и ясни закони.
— Вие не разбирате — каза Томаш. — Техните текстове умишлено са написани объркващо.
Французойката го погледна неразбиращо.
— Умишлено?
— Разбира се. Колкото по-объркан и противоречив е законът, толкова повече вратички предлага. Адвокатите, наемани от партиите и управляващите, съставят закони, пълни с неразбираемо формулирани клаузи и подходящи изключения. И тъй като тези текстове са умишлено объркващи, адвокатските кантори взимат пари и за да напишат становище за закон, който самите те са съставили. Истински грабеж. Орязват заплатите и пенсиите на хората, за да платят щетите, причинени от цялата тази корупция.
Главният прокурор от Международния наказателен съд въздъхна.
— Така е — съгласи се тя. — Въпросът за финансирането на партиите и този проблем заемат централно място в нашето разследване.
— Двете неща са свързани — каза Томаш. — Но най-важният въпрос възниква в следващия, между другото, последен материал. Отнася се за разговор между министър-председателя на Португалия, който се намира в Брюксел за заседание на Европейския съвет, и министъра на финансите в Лисабон. Вижте сами.
Историкът натисна play и кабинетът на португалското представителство отново се появи на екрана на лаптопа, с премиера, седнал зад бюрото, с телефонна слушалка в ръка.
— Е, Гонсало? — попита гласът от Лисабон. — Готов ли си за следващата среща?
— Уф, все същата досада! Ще трябва да измоля няколко услуги… — Смени тона. — Слушай, уреди ли онази американска инвестиция в Сетубал?
— Не ми говори! — отвърна финансовият министър. — Отидох в Сиатъл, казах им, че инвестициите в Португалия са добри и така нататък, но онези веднага ми отказаха. Изглежда, са проучили и са разбрали, че две трети от разходите за един сравнително добре платен работник отиват за данъци. Научили са, че сме една от страните с най-висока данъчна тежест в света, и заявиха, че няма да идват тук да пилеят пари. Освен това са наясно, че никой не може да бъде уволнен, знаят за адската бюрокрация и че съдебните дела се влачат по петнадесет-двадесет години. Решиха да инвестират в Полша.
— Много лошо. Ти не им ли обясни, че имаме хубаво слънце, добра храна, хората са симпатич…
— Инвеститорите не се интересуват от тези неща, Гонсало. Знаеш ли какво ще ти кажа? Трябва да променим законите, защото иначе няма да…
— Не си го и помисляй! — прекъсна го премиерът, който нямаше никакво желание да продължава този разговор. — Само ако искаме да загубим изборите! Освен това синдикатите ще ни разкъсат.
— Празни приказки! Наистина ли смяташ, че синдикатите ще се обявят против мерки, които биха позволили създаването на нови работни места?
Министър-председателят се разсмя.
— Сигурно се шегуваш! Нашите синдикати искат нови работни места и същевременно да се запазят сегашните закони, които затрудняват този процес. Те не разбират или се преструват, че не разбират, че с тази глобализация големите компании имат голям избор къде да инвестират и че при нашите закони никой няма да започне бизнес в Португалия. — Той въздъхна.
— Е, не се ядосвай. Когато нещата се прецакат, друг ще ги решава. Трябва да се погрижим за себе си, нали така?
Финансовият министър не настоява повече. Шефът му бе категоричен. Вместо това той прочисти гърлото си.