— Добре, обаждам ти се за нещо друго — започна той тихо.
— Имам сериозен проблем и спешно трябва да поговорим.
— Какво става, Аугущо? Не ми казвай, че вестникарските лешояди отново са…
— Не е това — прекъсна го министърът. — Получих информация от Главна дирекция „Данъци и такси“, че… всъщност сложно е, наистина е много сложно…
— Какво? Какво се е случило?
— Изглежда, търпим огромен спад на постъпленията.
— Как така огромен?
— Данъкът за физически лица, корпоративният данък, ДДС… фискалните постъпления се сринаха.
— Шегуваш се!
— Де да беше така! Американската криза засегна икономиката ни по начин, който не сме предвиждали. Продажбите спаднаха, компаниите печелят по-малко и закриват работни места, безработицата расте и… затова плащат по-малко данъци. Приходите направо се стопиха!
По линията настъпи тишина, докато премиерът обмисляше онова, което току-що бе чул.
— Слушай, това известно ли е вече?
— Не, не, нищо. Вътрешна информация.
Министър-председателят въздъхна с облекчение.
— О, това е добре — каза той. — Пази тези неща в тайна, ясно ли е? Идват избори и не искам повече проблеми. Опозицията може да се хване за това и вестниците…
— Гонсало, не разбираш добре проблема — настоя министърът на финансите. — Щом имаме по-малко приходи, трябва да намалим разходите или да увеличим данъците.
— Да не си полудял? — попита ядосано шефът на кабинета, подразнен от предложението. — С изборите, които чукат на вратата?
— Ако не предприемем нищо, дефицитът ще скочи.
— Държим нещата под контрол.
— Кой ги държи под контрол? Щом постъпват по-малко пари, не можем да харчим толкова. Проста аритметика. Трябва да намалим разходите или да увеличим приходите. Проблемът е, че приходите се сриват.
— Не, не! — възкликна министър-председателят. — И дума да не става!
— Тогава какво ще правим?
— Ще теглим нов кредит, за да запушим тази дупка.
— Но така държавният дълг ще нарасне.
— Изобщо не ми дреме за държавния дълг! — повиши отново глас шефът на кабинета. — Идват избори и трябва да отпуснем някоя пара на тая паплач. Затова дори ще увеличим заплатите и ще намалим данъците.
От другата страна на линията министърът на финансите почти изкрещя.
— Какво?
— Каквото ти казвам: ще увеличим заплатите в държавния сектор. Мислех си за… не знам, 3 %.
— Три процента увеличение на заплатите?
— Много ли ти се струва? — Той се поколеба. — Добре, нека бъдат 2,9 %. — Помисли отново. — Но ако увеличението бъде по-малко от 3 %, ще трябва да ги зарадваме с данъците. Как ти се струва да свалим ДДС-то с един пункт?
— Но… но…
— Изборите чукат на вратата, драги приятелю! — настоя министър-председателят. — Искаш да ги загубим ли, или какво?
— Гонсало, това е лудост! Нямаме пари, за да направим подобно нещо.
— Успокой се. Чуй ме, сега ще ти обясня как ще го извъртим. Вдигаме заплатите в държавния сектор и намаляваме ДДС-то, нали така? Казваме, че това се дължи на по-стабилната икономика и нашето строго управление на държавните финанси и т. н. Ще оберем овациите. Идват изборите, ние печелим като едното нищо и после — пуф! Казваме, че всъщност международната обстановка се е влошила, което впрочем не е лъжа, орязваме социалните облаги и данъчните облекчения, като така косвено ще намалим заплатите. Отново вдигаме ДДС-то и дори данъка за физически лица, ако е необходимо. Чиста работа.
Гласът от Лисабон заговори с неодобрителен тон.
— Не ми се струва никак добре…
— Изборът е прост: искаш ли да спечелиш изборите, или не?
— Не е това. Въпросът е, че раздаването на пари по този начин е пагубно. Освен това никой няма да повярва на тези приказки…
— Разбира се, че ще повярват — сряза го шефът на кабинета.
— Де Гол е казал, че политикът до такава степен не вярва на думите си, че се удивлява, когато другите го разбират буквално. И това е самата истина, приятелю! Понякога със сериозно изражение говоря най-големите глупости, които можеш да си представиш… и хората се връзват. Самият аз се изненадвам! Така че бъди спокоен. В политиката съм от много години и добре знам как стават нещата…
— Наистина ли смяташ, че хората няма да забележат, че тези противоречиви мерки се взимат само заради изборите?
— И да забележат, какво от това? Ще кажеш, че увеличението на заплатите в година на избори е „просто съвпадение“, и какво могат да направят? Някой ще се противопостави ли на по-високата си заплата? — Той се разсмя. — Според мен всичко ще мине добре.