Гласът от другата страна на линията се поколеба.
— Да, може би си прав.
— Разбира се, че съм! — възкликна министър-председателят.
— Но е много важно информацията от Главна дирекция „Данъци и такси“ да остане поверителна, ясно ли е? Нито дума за това!
— Добре — обеща финансовият министър. — Но докладът съществува, Гонсало. Какво ще правим, ако някой го намери след изборите?
— Ще кажем, че не е пристигнал, че не сме го прочели, че не сме знаели нищо… и други подобни лъжи.
— Нима някой ще ни повярва? — все още скептично попита гласът от Лисабон. — Та това са държавните приходи, Гонсало! Как е възможно толкова важна информация да не достигне до нас? Не сме били информирани, че постъпленията са в стагнация? Това е все едно японският император да каже, че не е чул за падналите в страната му бомби. Това е невъзможно. Никой няма да се хване на толкова зле скалъпено оправдание!
— Ще се хванат, ще се хванат — отвърна уверено премиерът.
— Ако говорим убедително, хората ще повярват. Не бери грижа! Дори някои да не повярват, никога няма да го докажат!
Екранът почерня, Томаш натисна stop и се обърна към прокурорите.
— Последният разговор ни показва главния проблем, който тласна света към кризата — отбеляза той. — Фактът, че политиците поставят въпроса за своето избиране и преизбиране над държавните интереси. В този случай имаме португалски управляващи, информирани за срив на държавните приходи в навечерието на избори, които въпреки това са увеличили заплатите и намалили данъците с единствената цел да бъдат преизбрани. Впрочем този проблем не се отнася до партия А или партия Б от държавата X или държавата У. Не хванаха ли Американския президент да споделя с руския си колега, че се налага да използва по-твърда русофобска реторика заради предстоящите избори, но след това ще бъде по-гъвкав? Това е общ фундаментален проблем в нашата демокрация. Макар и да имат съществен принос за тези проблеми, в основата им не стоят идеологическите грешки на лявото и дясното, а изключително важният факт, че политиците поставят изборите над всичко. Това създава условия за корупция при партийното финансиране и политическите решения и прави възможни всякакви сделки, в които частните интереси надделяват над колективните. Това кара политиците да дават нереалистични обещания и да провеждат политика, която в дългосрочен план води до банкрут. Когато кризата настъпи, те дори успяват да убедят избирателите, че вината е на предшествениците им и преди всичко на спекулантите — подходяща изкупителна жертва без лице, която не може да се защити. Политиците искат да ги изберат и не се спират пред нищо, готови са да продадат дори майките си и да жертват интересите на страната си, за да постигнат тази своя лична цел. Поставят изборите и личните си интереси над всичко останало. Ще кажете, че кризата възниква поради факта, че всички живеем над възможностите си. Това отчасти е вярно и се дължи на неспособността ни да се конкурираме със стоките от нововъзникващите пазари. Но най-голяма вина за кризата имат далаверите на управляващите, търговията с влияние и безобразната корупция — нещо, за което обикновеният гражданин няма никаква вина, но плаща за него. — Томаш посочи към Марилу. — Това е основният въпрос, с който Международният наказателен съд трябва да се справи директно и неотстъпно, ако иска делото да успее.
Томаш замълча и в зала „Ботичели“ настъпи напрегната тишина. Агнес Шално, която тези въпроси засягаха пряко, заговори първа.
— Ще бъде един изключително труден процес — сподели тя, в очите й тежеше умора. — Ще трябва да призовем управлявалите на редица страни на подсъдимата скамейка. Не забравяйте и предишните….
— Кои предишни?
— Вината за кризата не се ограничава само до държавниците от последните години — припомни историкът. — Тази отговорност се поделя между много хора от миналото. За престъпления срещу човечеството трябва да бъдат съдени и много бивши управляващи. Премиери, финансови министри, министри на благоустройството, ръководители на регионални правителства, директори на централни банки, много кметове…
— И кметовете ли? Но така списъкът ще стане безкраен!
— Това е положението! — разпери ръце Томаш. — Ако искаме да съдим виновниците за кризата, трябва да сме наясно, че са замесени много хора, макар и с различна степен на вина. И щом това се случва в Португалия, ситуацията едва ли е по-различна в Испания, Гърция, Ирландия, Италия… навсякъде.
Главният прокурор размаха ръце.
— Това прави стотици, вероятно хиляди заподозрени! Говорим за мегадело, каквото досега не е имало!