— Какво ще кажете да вечеряме заедно?
Заключителни бележки
Трудно е да пишеш за Втората Голяма депресия, без се окажеш въвлечен, макар и неволно, в разпален идеологически дебат, който това болезнено събитие предизвиква. Левите обвиняват дерегулираните пазари, жаждата за печалба и икономическия либерализъм. Дясното отвръща, че истинската причина за това се крие в прекомерните разходи и разрастването на социална система, която нищожните държавни средства не могат да покрият.
Как да говорим за кризата и причините за нея, без да бъдем заклеймени като „безотговорни леви“ или „радикални неолибералисти“? Как да го направим, без да бъдем въвлечени в идеологическия, политически и партиен дебат, породен от финансовия и икономически колапс? Може би това е невъзможно. Говоренето за икономика задължително налага определена визия за света. Има ли начин да избегнем идеологическия капан и да разгледаме въпроса в неговите основни аспекти?
В романа си I married a Communist („Омъжих се за комунист“) Филип Рот някак си успява да разреши тази дилема, като заставя героя си да размишлява върху разликата между комунизма и капитализма. „Всичко, което комунистите казват за капитализма, е истина — казва той в разговор с Натан Зукерман, алтер его на Рот. — И всичко, което капиталистите говорят за комунизма, също е вярно. Разликата, младежо, е в това, че комунистите вярват в детската приказка, че всички сме еднакви, и създават полицейски режим, за да наложат насила тази философия, докато капитализмът се основава на природните закони, които, за добро или за лошо, наистина съществуват“.
Струва ми се, че можем да кажем същото и за кризата. Защитаваните от левицата тези са верни, твърденията на десните — също. И двата отбора подценяват онова, което не им изнася, макар то също да е истина. Опитът показва, че пазарите не могат да бъдат оставени на произвола и че както твърди Маркс, капитализмът съдържа в себе си противоречия, водещи до неговия упадък. Факт е, че по-голям от държавния е частният дълг, натрупан от семействата и компаниите с помощта на алчното съучастничество на банките, но също така е вярно, че мечтата за социалната държава угасва пред демографския срив и икономическата стагнация в индустриализираните страни, защото не е възможно да бъде издържана без създаването на повече богатства от онези, които се произвеждат. Вярно е, че нашите икономики са изправени пред сериозна криза на конкурентоспособността със стоките, идващи от страни с нововъзникващи пазари, които поддържат мизерни заплати, а това ни поставя пред страшна дилема: или да приемем намаление на заплатите, за да създадем конкурентни цени на произвежданите от нас стоки, или да останем без работа, защото нашите компании не могат да оцелеят при агресивно ниските цени на конкуренцията.
Друг неоспорим факт е начинът, по който функционират нашите демокрации. Целта на политиците не е да разрешат проблемите на страната си, а да спечелят изборите. Това важи за всички политици. Всички. А това, естествено, поражда въпроси за начина, по който се водят и финансират предизборните кампании. Защо се изгражда дадена магистрала? Защото наистина е необходима или някоя строителна фирма е дарила известна сума за кампанията на някоя партия и нейните политици в определен момент трябва да върнат услугата с парите на данъкоплатците? И когато Германия или Франция финансират определен проект в Португалия или в Гърция, дали го правят, за да помогнат на португалците и гърците, или на собствените си фирми чрез схеми за косвено и прикрито финансиране? Твърдят, че отговорът е първото предположение, но всички знаем каква е истината.
„Ръката на сатаната“ представя икономически анализ, основан на проучванията на изтъкнати икономисти. Нищо от написаното не е мое мнение, всичко се основава на анализите на професионалистите. Затова книгата съдържа достоверни финансови и икономически данни, повечето от които са публични. Последната част на романа, разказваща за съдържанието на диска, ни представя информация, която не е непременно публично достояние. В същността си тя също е вярна, въпреки че е маскирана като „художествена измислица“. Става въпрос за информация, на която съм попадал през годините и която, за целите на тази книга, не е нищо повече от „художествена измислица“.