— Не сменяйте темата — сряза го професор Маркопуло със зачервено от яд лице. — Вие ни изнудвате с този режим на безмилостни икономии! Щом е толкова добър, защо не го прилагате в страната си?
— И кой казва, че не го прилагаме? За ваше сведение, в годините след обединението Германия премина през икономическа и социална криза. През 2003-та, когато вие живеехте в безкраен празник, харчейки като луди нашите пари, моята страна замрази заплатите, ограничи държавната администрация, оряза помощите за безработни, насърчи съкращенията и помогна на бизнеса. И всичко това — без да мрънка, без да протяга ръка към никого и без да получава помощ от когото и да било! Ако днес сме добре, то е защото действахме навреме. За разлика от вашата икономика, нашата не зависи от нереални фантазии.
— Празни приказки!
— Не, не са. Какво направихте вие, когато ние дисциплинирано затягахме коланите? Харчехте като луди парите, които нямахте! Освен това от 1980-а Гърция живее в един измислен свят. Избира си правителство, увеличава безмерно заплати и пенсии, икономиката се срива и после протягате ръка да просите помощ отвън. Колко пъти вече ви се случва това? През 1980-а вашата държава имаше дълг, който възлизаше на тридесет процента от БВП, а десет години по-късно този процент достигна четиридесет и пет. Тази огромна гръцка държава, пропита с корупция, ендемична шуробаджанащина и неефективност, които задушават народа ви от десетилетия. — Сеп постави ръка на гърдите си. — Нима вината за това е на Германия?
— Сега пък миналото — протестира гъркът. — Щом искате да говорим за миналото, защо не споменем времето, когато Германия окупира Гърция и осъди триста хиляди души на гладна смърт в Атина през зимата на 1941–1942 г., след като разграбихте всичките ни запаси от храна и гориво? Щом ви се говори за миналото, защо не кажете за клането в Калаврита, когато са били екзекутирани всички мъже над четиридесетгодишна възраст? Щом ви вълнува миналото, защо не говорите за златото, което нацистите откраднаха от Гръцката банка и което никога не върнаха? Или за парите и имуществото, отнети от населението, което оставихте дори без връзки за обувки? Защо не говорите за това?
— Германия изплати на Гърция репарации в размер на повече от сто милиона марки, съгласно споразумението, подписано през 1960 година. Освен това обезщети хората, подложени на принудителен труд по времето на Третия Райх. Сметките ни са изплатени.
— Такива сметки никога не се изплащат! Сто милиона марки е нищожна капка в морето от беди и нещастия, които сътворихте. Ако сметките за това, което ни отнехте, бяха правилно изчислени и актуализирани към днешни стойности, Германия би трябвало да ни плати повече от 150 милиарда евро репарации. Разбра ли, нацист такъв?
Германецът не каза нищо. Можеше да смята и знаеше, че сметката не беше измислена.
— И най-вече — продължи гъркът, палейки се все повече, — трябва да ни уважавате, защото тук е люлката на западната цивилизация!
Този аргумент разсмя германеца.
— Нима това ви дава някакви специални права? Нима ви позволява да харчите парите на другите, както ви изнася? Нима вашето минало ви гарантира имунитет, когато дойде време за равносметка? — Той посочи към Томаш. — Обзалагам се, че в Португалия и други страни има наивници, които вярват на слуховете, че на гърците им е позволено да вършат глупости, защото страната им е люлка на нашата цивилизация. Но също така се обзалагам, че ако Гърция започне да се издържа от данъците, плащани от португалците, историята за люлката вече няма да им се струва забавна. — Сеп размаха пръст. — Фактът, че страната ви е люлка на цивилизацията, не ви освобождава от отговорност! Напротив, предполага допълнителни отговорности: дръжте се на нивото на своите предци, а не като разглезени деца!
Погледът на професор Маркопуло се местеше между двамата му другари по килия, докато се питаше дали в този разговор Томаш му бе съюзник, или се бе превърнал в противник.
— Добре, когато говоря за кризата, имам предвид не толкова миналото, колкото това, което се случва днес. И днес Германия наистина има вина!
— Миналото на гръцката икономика ни разкрива един модел на поведение — обясни Сеп. — Но най-важното е, че вашата икономика не е способна да се състезава с другите европейски икономики. Влязохте в еврозоната с погрешни сметки и с мисълта, че единната валута автоматично ще ви разреши проблемите. Да, но не стана така. Напротив, положението се влоши. Единственият поминък на Гърция е туризъм, земеделие и корабостроене. Ако не броим огромните държавните субсидии, финансирани от данъците на други страни, разбира се. Това конкурентна икономика ли е? Преди се състезавахте чрез обезценяването на драхмата, което правеше вашата стока по-евтина. Но откакто сте в еврозоната, не можете да обезценявате валутата. За да компенсирате този ефект, трябваше да започнете производство на стоки, които да се купуват в цяла Европа. Освен ваканция на гръцките острови страната ви няма нищо, което европейците да искат да купят на цените, които предлагате. Какъв е изводът? Отново банкрутирахте. — Той замълча.