Делото за престъпления срещу човечеството, образувано от Международния наказателен съд, разбира се, е измислено. Такова дело не съществува, няма списък с обвиняеми. Но ми се стори уместно, с помощта на литературата, да накарам съдът да направи нещо, което не прави в реалния живот: да призове виновниците за кризата. Вярно е, че всички ние носим отговорност за случилото се, дори и само поради факта, че сме гласували за тези, които сме избрали, или че напълно сме се абстрахирали от политическия живот, защото не ни е интересен или ни отвращава — поведение, което на практика означава, че го оставяме в ръцете на напълно непознати — хора, които често са неквалифицирани, а понякога и корумпирани. Но когато казвам, че всички носим отговорност, би било грешно да считаме, че сме еднакво виновни. Не сме. Вината на един министър-председател, финансов министър или управител на централната банка е много различна от тази на майка ми например, която е пенсионерка. Или от вашата вина, драги читателю.
За да напиша този роман, проучих някои заглавия и ми се струва важно да ги посоча тук за онези, които искат да прочетат нещо допълнително. Основните библиографски източници за финансовата криза са: Freefall — America, Free Markets, and the Sinking of the World Economy от Джоузеф Стиглиц; Crisis Economics — A Crash Course in the Future of Finance от Нуриел Рубини и Стивън Мим („Кризисна икономика. Основен курс за бъдещето на финансите“, Сиела, 2011); поредица есета, публикувани в What Caused the Financial Crisis, в това число Capitalism and the Crisis: Bankers, Bonuses, Ideology, and Ignorance от Джефри Фридман; An Accident Waiting to Happen: Securities Regulation and Financial Deregulation от Амар Биде; Monetary Policy, Credit Extension, and Housing Bubbles, 2008 ат/1929 от Стивън Герстад и Вернън Смит; The Anatomy of a Murder: Who Killed the American Economy? от Джоузеф Стиглиц; Monetary Policy, Economic Policy, awrf f/ie Financial Crisis: An Empirical Analysis of What Went Wrong от Джон Тейлър; Housing Initiatives and Other Policy Factors от Питър Уолисън; How Securitization Concentrated Risk in the Financial Sector от Вирал Ачаря и Матю Ричардсън; A Regulated Meltdown: The Basel Rules and Bank’s Leverage от Юлиуш Яблецки и Матеуш Махай; The Credit-Rating Agencies and the Subprime Debacle от Лоурънс Уайт и Credit-Default Swaps and the Crisis от Питър Уолисън. Трябва да спомена и документалния филм Inside Job на Чарлз Фърпосън.
За кризата на еврото и държавните дългове се консултирах главно с: Bust: Greece, the Euro, and the Sovereign Debt Crisis от Матю Лин; The End of the Euro: The Uneasy Future of the European Union от Йохан ван Овертвелд; Tragedia do euro от Филип Багус („Трагедията на еврото“, МаК, 2011); The Imminent Crisis: Greek Debt and the Collapse of the European Monetary Union от Грант Уондърс; Endgame: The End of the Debt Supercycle and how it Changes Everything от Джон Молдин и Джонатан Тепър; This Time Is Different: Eight Centuries of Financial Folly от Кармен Райнхарт и Кенет Рогоф („Този път е различно. Осем века финансови безумия“, Сиела, 2013) и с изследването Back to Mesopotamia?: The Looming Threat of Debt Restructuring от Дейвид Род и Даниъл Стетлър.
Източниците, свързани с кризата в Португалия, които проучих за този роман, са: О Fim da Ilusao от Медина Карейра; Perceber a Crise para Encontrar о Caminho от Витор Бенто; Сото о Estado Gasta о Nosso Dinheiro от Карлош Морено; As 10 Questdes da Crise от Жуао Сезар даш Невеш; Portugaclass="underline" Divida Publica е Defice Democratico от Пауло Триго Перейра; Acabouse a Festa от Педро Кожме Виейра; A Dividadura — Portugal па Crise do Euro от Франсишко Лоуса и Мариана Мортагуа; Sy Um Milagre nos Salva — A Verdade sobre a Crise Portuguesa e a Sua Solucao от Жоаким Виейра; Economia Portuguesa — As Ultimas Decadas от Лусиано Амарал; Ма Despesa Publica от Барбара Роза и Руй Оливейра Маркеш; Seguranqa Social — 0 uturo Hipotecado от Фернандо Рибейро Мендеш; Olhos nos os от Медина Карейра и Джудит Соуза и изследването 0 euro е о crescimento da economia portuguesa: uma analise contrafactual от Луиш Агиар-Конрариа, Фернандо Алешандре и Мануел Корея де Пиньо.
За приноса към написването на романа такъв, какъвто е, бих искал да благодаря на Енрике Карейра Медина — бивш министър на финансите; на Жуао Саагуа — декан на факултета по Социални и хуманитарни науки в Нов Лисабонски университет; на адвокат Фернандо Карвальо; на Пауло Тейшейра де Морайш — вицепрезидент на асоциация „Прозрачност и честност“; на Мария Рамош — бивш икономически редактор в RTP; и на още много хора от дългия ми списък с анонимни източници за предоставянето на малко известна информация, която включих в романа. Това са безработни, предприемачи, банкери, бивши политици, юристи и магистрати, работещи в сферата на корупцията; мениджъри и експерти, които се занимават или са се занимавали със съмнителни публични инвестиции.
Последно бих искал да отправя няколко благодарствени думи към многобройните ми издатели от Лисабон до Атина, от Рим до Ню Йорк, от Банкок до Москва за ентусиазма, с който публикуват и представят моите романи. Изказвам^ благодарност и на моите литературни агенти в Мадрид, Ню Йорк, Хамбург и Стокхолм; на Масимо — моя екскурзовод във Флоренция. Благодаря на брат ми Жуао, с когото водим разпалени спорове за всичко, което се случва. И накрая — на Флорбела, която, както винаги, е моят първи читател.