— И чия е вината? На Германия?
— Вярно е, че икономиката ни е изостанала — отстъпи професор Маркопуло. — Но еврото трябваше да я модернизира. Винаги са ни го казвали.
Германецът въздъхна.
— Вижте, една икономика не се модернизира с магия — настоя той. — Тези, които градят гръцката икономика, са гърците, а не останалите европейци. Как би могла да се промени, щом вие не сте я променили? Дори по-лошо — парите, които получихте, бяха прахосани безотговорно. Похарчихте кредита, предоставен ви от еврозоната във формата на внос и субсидии, а икономиката ви продължи да работи при същите средновековни механизми. Впрочем нищо не работи без прилагането на незаконни средства. Укриването на доходи е масово, както и корупцията.
Археологът отново се изчерви.
— Имаме някои проблеми в тази сфера, признавам, но не е чак толкова зле…
— Така ли? Преди малко не трябваше ли да подкупвате лекаря, за да ни излекува?
— Факелаки е стара културна традиция.
— Факелаки е институционализирана корупция. Тук, в Гърция, се дават подкупи за здравеопазване в държавни здравни заведения и за разрешително за строеж. Подкупи взимат дори данъчните инспектори, не съм ли прав?
Професор Маркопуло преглътна сухо и сведе поглед.
— Не мога да кажа, че не сте…
— Всяко гръцко семейство дава средно 1500 евро годишно за факелаки и го смята за нормално. Знам дори тарифите! Триста евро под масата за технически преглед на автомобил и две хиляди и петстотин евро за придвижване напред в списъка на чакащи за операция в държавна болница. И това е само върхът на айсберга на веселбата, която МВФ завари тук. Дъщерите на пенсионирани държавни служители получаваха пожизнена пенсия дори и след смъртта на родителите си, докато не се омъжат. Гръцката държава инициира програма, наречена „Туризъм за всички“, чрез която плащаше ваканциите на бедни хора. Гръцките железници са свръхсубсидирани и превозват толкова малко пътници, че пътуване от Атина до Солун би излязло по-евтино с такси. Страната няма производство, но при въвеждането на МВФ минималната заплата тук е била 750 евро, почти двойно повече, отколкото е в Португалия. А пенсиите?
— Германецът се разсмя. — Тук приказката достига своя връх! Размерът на пенсията в Гърция бе фиксиран на 96 % от заплатата, повече от два пъти над ставката в Германия. Възрастта за пенсиониране тук беше само 58 години, докато в Германия е 67. Вие пенсионирахте по-рано дори хора с предполагаемо рискови професии и полагащи тежък физически труд като фризьори, работници на автомивки, радиотехници, рецепционисти в турски бани…
Археологът раздразнено махна с ръка.
— Добре, малко сме прекалили — призна той. — Но това не е причина да се държите с нас по този начин!
— Единственото, което се изисква от вас, е да бъдете разумни и да харчите само парите, спечелени в страната, а не парите на другите — каза Сеп. — Вие предприехте нереална социална политика и решихте да я плащате с чужди пари. Нарекохте тази огромна илюзия „модернизация на икономиката“. Но както става ясно, пиршеството не може да трае вечно. Не е рентабилно. Когато истината лъсна, какво направихте вие? Протегнахте ръка и поискахте да платим за вашите прегрешения. Спасението на страна, която похарчи толкова зле нашите пари, е кражба от германските данъкоплатци! И вместо да проумеете къде сте сбъркали и да разберете нашите възражения, вие ни превърнахте в изкупителна жертва. — Той разпери ръце. — Сякаш вината е на Германия!
В килията настъпи неловка тишина. Професор Маркопуло, изглежда, се бе отказал да спори. Когато видя, че се е предал, Сеп Самер реши да му спести нови поводи за срам. Оставаше Томаш, който мълчаливо следеше разговора и се изненадваше все повече от обема на информацията, с която германецът разполагаше. Струваше му се необичайно, че един турист може да е толкова добре запознат с икономиката на Гърция.