— Кажи ми, Сеп — попита той, — с какво се занимаваш?
— Имам малък хотел в Дармщат.
Тези думи увеличиха изумлението и любопитството на португалския историк.
— Как така един хотелиер от Дармщат знае толкова много за гръцката икономика?
При този въпрос сините очи на германеца заблестяха. Устните на Йозен Самер се разтегнаха в горда усмивка и лицето му почти сияеше, когато дойде моментът да разкрие източника на информацията си — мястото, откъдето всички германци можеха да се осведомят как Гърция харчи техните пари.
— Ach, много просто! — възкликна той. — Прочетох го в Bild Zeitung[25].
VII
Първото нещо, което Томаш направи, когато се прибра в дома си в Лисабон, бе да хвърли куфара върху леглото, да се съблече и да се пъхне под душа. Последните дни бяха доста изтощителни, най-вече заради сблъсъците по улиците на Атина, задържането му за 72 часа и страданията, които изтърпя в ръцете на анархистите в затвора.
Всичко това му дойде в повече. Затова, когато гръцкият съдия най-сетне го освободи, той реши веднага да се завърне в Португалия. От Археологическия музей в Атина го бяха наели за експертно мнение относно ръкопис на авестийски език, открит при разкопките до Библиотеката на Пантен, но предвид обстоятелствата никой не го задържа, когато поиска да си тръгне. Разбраха се да се върне следващия месец, за да довърши работата си и да проучи възможността за наличието на други древни зороастрийски ръкописи, открити при разкопките. Въпроси, които при така създалата се ситуация търпяха отлагане.
След като излезе от банята, включи малкия телевизор в спалнята, избирайки канал с новини.
— … Индексът Дау Джоунс претърпя нов спад, предизвикан от опасения относно „токсичните“ банкови активи[26] и нестабилността в еврозоната — каза водещата на икономическото предаване, елегантна девойка, която предаваше новините с усмивка на човек, който казва информацията за времето, и говореше за „токсичните“ активи като за антициклон на Азорите. — Лихвите на държавния дълг отново скочиха и инвеститорите се съмняват дали някои европейски страни ще успеят да изпълнят ангажиментите си.
Историкът слушаше такива новини от няколко месеца и не им обърна внимание. Наистина, посещението му в Атина му даде възможност да почерпи информация от първа ръка за мащабите на кризата в Гърция, но му се струваше, че всичко това се случва в друг свят, в друга Европа, от другата страна на телевизионния екран.
— Процентът на безработицата се повиши в Гърция, Португалия, Ирландия и Испания, като и в четирите страни достигна нови максимални стойности за последните 30 години — продължи водещата с изкуствената усмивка. Образът на екрана показа разярена тълпа. — Нова национална стачка в Гърция, придружена от протести, прерасна в размирици на площад „Синтагма“, пред парламента в Атина. Сблъсъците между протестиращи и полиция завършиха с двама загинали, тридесет ранени и двеста задържани.
Репортажът привлече вниманието на Томаш, картината му бе позната и споменът бе прекален жив, за да го игнорира. Видя сблъсъците на улицата, запалени немски знамена, полицаи, които усмиряваха, хората с електрошокови оръжия, и в този момент извърна глава. Всичко това го потискаше. Облече се бързо и излезе, без да поглежда към екрана.
Дебелият мустакат мъж седеше на масата по риза, космите на гърдите му се подаваха през разгърдената яка и вадички пот се стичаха по закръгленото му лице. Като видя, че в кръчмата влиза клиент, мъжът дръпна стола и му направи знак да седне.
— Привет, гусин професор! — поздрави домакинът с небрежна фамилиарност. — Радвам се да ви видя!
Томаш се усмихна и се настани на отреденото му място.
— Здравей, Орасио!
— К’во ви се е случило на лицето, гусин професор? Врете се между шамарите, а?
— Ами… паднах — отговори клиентът. Не му се обясняваше защо е с подуто око и лепенки по лицето. — Как са нещата?
Мъжът изкриви тънките си устни в гримаса.
— Ами, наред, гусин професор. Не вър’и на добре.
— Не върви ли? — учуди се Томаш. — Какво е станало? Не ми казвайте, че сте болен…
— А, не, слава богу! Здрав съм кат’ бик.
— Това е добре.
Орасио описа дъга във въздуха с ръка и придоби унило изражение.
— Бизнесът е проблемът, да му се не види. — Той посочи трите празни маси до прозореца. — Гле’йте к’во става, гусин професор. А? Миналата година да съм имал празна маса по това време? А сега… гле’йте, само гле’йте!