Историкът спря поглед на празните маси; наистина бе абсурдно да види ресторанта така миналата година.
— Какво се случи?
— Орязаха заплатите, гусин професор. Това и вдигането на ДДС-то. Правителството ни притиска, притиска, притиска… Крадци! Кога ще свърши това, за бога? Трагедия, казвам ви!
— Така е, Орасио. Намалиха и моята заплата.
Домакинът се наведе към Томаш и той усети острата миризма на пот и топлия дъх на червено вино.
— На север нещата са още по-зле, гусин професор. Аз съм от Санто Тирсо, както знаете. Там всички фабрики затварят, ужасно е. Хората тук, в Лисабон, дори си нямат идея. Братовчедката Ермелинда, Зе да Пипа, Шико Лангриняш… всички са на трудовата борса, търсят бачкане. И няма нищо, какво ще кажете? Тук, в Лисабон, е държавната администрация и целият бизнес, свързан с нея, както и ресторанти, пазари — всичко се храни от държавните служители. Но там нагоре няма нищо, гусин професор, хората сами се оправят. Ермелинда, милата, вече говори, че ще заминава в Швейцария или в Канада, както преди години направи баща й — чичо Нандо. И другите разправят същото.
Картината не беше никак розова и Томаш не знаеше какво да каже.
— Да, Орасио. Изглежда, наистина е трудно.
Мъжът от ресторанта въздъхна дълбоко, сякаш самият той се стягаше да заминава за чужбина.
— Нали, гусин професор? Тия политици говорят, говорят, а нищо не правят! Само знаят да ни тъпчат и грабят, а после народът е прецакан, не съм ли прав?
— Така е, така е.
Орасио извади бележник от джоба си и се приготви да записва.
— Кажете, гусин професор ~ каза той внезапно с професионален тон. — Какво да бъде днес? Имаме треска на Зе ду Пипо като предястие и ципурка… ууу, толкова прясна, че сякаш още си плува в морето, глупачката.
— Наистина ли е прясна, или само така си говориш?
Мъжът се обиди.
— К’во е това, гусин професор?! Току-що пристига от рибния пазар, лично аз я донесох. Великолепна е, да знаете.
— Тогава ми дайте от нея.
— Ципурка на скара с ориз и домати и чаша бяло вино, нали, гусин професор?
— Точно. — Вдигна пръст, за да допълни. — Бяло „Доуро“, ако обичате. Добре изстудено.
Орасио записа поръчката в бележника и се отдалечи с бърза крачка. Томаш се облегна на стола и се отпусна; беше гладен и печената риба идваше тъкмо навреме след принудителната диета с мусака и калмари в атинския полицейски участък.
Тъй като нямаше какво да прави, докато чака ястието, португалският историк насочи вниманието си към телевизора на стената. Даваха новинарска емисия и някакъв водещ с мрачно изражение съобщаваше последните новини около кризата. До него се виждаше снимка на председателя на Европейската комисия, съдия по професия, който бе прегърнал политиката. Отдолу имаше надпис „разследване“.
— За съдия по делото за причините за икономическата и финансова криза бе назначен Аксел Сит — съобщи водещият.
— Процесът се води от прокурорите Агнес Шално и Карло дел Понте, от които председателят на Европейската комисия изисква бързи резултати. Съдия Сит обяви за отговорни за краха на световната икономика финансовите пазари и користолюбивите банкери и ги обвини в изготвяне на таен план за разрушаване на социалната държава.
Екранът се изпълни с образа на съдията от Брюксел, висок и слаб французин, който говореше с тържествен тон пред съсредоточена публика от мъже с вратовръзки.
— Спекулантите, тези хора без лица, които действат задкулисно и търсят лесна печалба за сметка на работата и нещастието на обикновения гражданин, трябва да понесат отговорност за престъпните си действия, защото вината, скъпи приятели, вината не може да остане ненаказана! — заяви убедително съдия Сит, като говореше високо и жестикулираше. — Днес ви обещавам, че справедливостта ще възтържествува бързо и безкомпромисно, за да възстанови реда и да накаже виновните за драматичната ситуация, в която се намира целият свят!
Вълна от ентусиазирани аплодисменти приветства думите му. Водещият премина към следващата новина, а Орасио се върна на масата с прибори, панерче хляб и нарязано сирене от Азейтао.
— Велик човек! — възкликна собственикът на ресторанта с одобрителна въздишка. — Той ще вкара мошениците в правия път!
— Струва ми се малко странно да назначат за съдия председателя на Европейската комисия.
— Това му е професията на човека, гусин професор. По този начин хората в Брюксел показват, че вземат нещата насериозно. Някакъв човек каза по телевизията, че нестандартна ситуация като тази изисква нестандартен съдия.