— Виждам, че следиш новините, Орасио.
— Ами да, трябва да ги следя! Трябва да знам дали ще се наложи да затворя кръчмата, нали? Новините ми помагат да схвана какво се случва в този полудял свят. — Той посочи към телевизора. — В този съдия е нашата надежда! Почтен и религиозен човек, няма много като него.
— Религиозен? Откъде знаете?
— Как така откъде, гусин професор? Онзи ден имаше репортаж за живота му по телевизията. Казвал се Багус или нещо подобно и на двадесет и няколко си сменил фамилията с библейско име.
— Сит?
— Сит. Третият син на Адам и Ева, брат на Каин и Авел — обясни Орасио. — Прочетете Библията, гусин професор. Прочетете стих 4:25 от Битие.
— Да, прав сте. Сит бил заченат, за да замени Авел, когото Каин убил. Ако добре си спомням, юдейската традиция смята Сит за предшественик на Ной, който го прави прародител на всички нас, не мислите ли?
— Казват, че е име на растение.
— Име на растение? — учуди се Томаш. Придоби замислено изражение. — Искате да кажете, че етимологичният произход на името Сит се крие в юдейска дума, означаваща семена на растение?
Мъжът отново махна с ръка към телевизора.
— Семе на правосъдието — обяви той. — Свещено име за свят човек!
Томаш нямаше лекции този семестър и поради тази причина бе приел работата, предложена му от Археологическия музей в Атина, но това не означаваше, че няма с какво да се занимава. Наскоро в Израел бяха направени нови открития, свързани с ръкописите от Мъртво море, и историкът искаше да включи тази информация в материала за следващия семестър.
Затова след обяда Томаш се върна в апартамента си. Направи си кафе и се настани в кабинета с тетрадката със записки за лекциите, лупа и копия на ръкописите от Кумран, които му бяха изпратили от Йерусалим. Започна да чете и да си записва превода в тетрадката, но скоро се почувства самотен и включи радиото за компания.
Звуците на песента на U2 SometimesYou Сап Make It On Your Own[27] изпълниха стаята и той се захвана за работа. Идеите на есеите бяха наистина впечатляващи, особено възгледите им за величавата битка между синовете на светлината и воините на мрака, иначе казано — между доброто и злото, между Господ и Дявола. Струваше му се очевидно, че есеите осъществяват връзката между зороастрийската философия, предричаща падението на Ариман в края на дните, и християнската есхатология, която предсказва настъпването на Царството Божие и покоряването на неверниците, свързани със злото.
Точно в три следобед, както се случваше на всеки кръгъл час, радиостанцията, която Томаш бе избрал, прекъсна музикалната си програма за кратки новини. Прозвуча музикален сигнал, известяващ бюлетина, и веднага след това се разнесе плътен мъжки глас.
— Добър ден. Международният наказателен съд обяви, че скоро ще насрочи предварително заседание по делото за разследване на причините за кризата и официално ще повдигне обвинения за престъпления срещу човечеството — каза водещият. — Съобщението бе последвано от назначението на председателя на Европейската комисия Аксел Сит за съдия по делото. Сит поиска бърз и обективен процес, за да може спекулантите, обвинени от него в причиняване на хаос в световната икономика, да бъдат наказани възможно най-скоро.
Информационният блок продължи с новини за подготовката на среща на върха на ЕС в Рим след няколко дни, където кризата с държавните дългове щеше отново да бъде обсъдена, но вниманието на Томаш се върна към ръкописите от Мъртво море и теологията на есеите — теми, които му се струваха далеч по-интересни.
В този момент мобилният му телефон иззвъня.
— Добър ден — поздрави мелодичен женски глас от другата страна на линията. — Мога ли да говоря с професор Томаш Нороня?
— Аз съм.
— Здравейте, професоре. Казвам се Грасиете Баталя и се обаждам от кабинета на декана на Факултета по социални и хуманитарни науки. Деканът ви кани на събрание утре сутринта в девет. Професор Агуа може ли да разчита на вас?
— Разбира се — каза Томаш и се поколеба, преди да попита:
— По какъв въпрос?
Беше ред на събеседницата му да се смути.
— Ами… страхувам се, че не мога да ви кажа — каза секретарката. — Това е… конфиденциална информация.
— Хм, разбирам. Девет сутринта, нали?
— Точно в девет, ако обичате. До утре.
Томаш затвори и цяла минута премисля разговора. Бе казала „конфиденциална информация“. Смущението й при въпроса за дневния ред на събранието също не му се струваше нормално. Какъв беше този деликатен проблем, който не можеше Да се коментира по телефона?