— Звучи ми познато…
— Виждам, че сте наблюдателен. Християнските евангелисти очевидно се вдъхновили тъкмо от тази легенда, за да разкажат за раждането на Исус в пещера и Витлеемската звезда — обясни Томаш. След това идва Зороастър — човек, свързан с Бог, който налага монотеизма. Истинското му име е Зарощ Спитама, познат и като Заратустра, който, изглежда, е бил zaotar, тоест някой, който извършва жертвоприношения. С други думи маг, принадлежал към жреческата каста, която по онова време съществувала в Персия.
— Маг? Това също ми е познато…
— Разбира се. Идеята за тримата влъхви, които последвали Витлеемската звезда, е друго явно зароастрийско влияние върху християнските евангелия. Всъщност Зороастър постановява съществуването само на един Бог — Ахура Мазда, преведено буквално — Мъдрия господар, създател на небето и земята, върховен съдник, повелител на материята и духа, единствен, всемогъщ и всезнаещ. За първи път в историята на човечеството религия установява новаторската идея, че съществува един-единствен Бог. Цялата доктрина на зороастризма е представена в нейните свещени писания, Авеста, сборник от текстове, събирани в продължение на векове, част от които е Гата.
Професор Маркопуло махна с ръка към свитъка, изучаван от португалския му колега.
— Това Гата ли е?
— Откъс от Гата.
— И казвате, че се разказва за… Дявола?
Томаш отново приближи лампата до свитъка. Изместването на светлината раздвижи сенките и породи сюрреалистичен ефект, сякаш пещерата бе обитавана от духове и из застоялия въздух се носеха призраци.
— Гата разкрива, че Бог, или Ахура Мазда, е баща на няколко същества, включително и на двама братя близнаци, на които е дал свободата да избират между доброто и злото. Един от тях, Спента Майню[10], или Светия дух, предпочел доброто и живота. Другият, Ангра Майню, наричан още Ариман, избрал злото и смъртта. Неговите ученици са дрегванти[11], тоест последователи на лъжата, и друджи[12] — в плен на заблуждението.
Археологът ококори очи.
— Този Ариман е… той е…
— Дяволът, да — потвърди историкът. Светлината на лампата се отразяваше в зелените му очи. — Това е първият религиозен текст, в които се споменава за съществуването на Княза на мрака. — Показалецът му докосна ръкописа. — Точно този текст. — Томаш вдигна глава и се загледа в ръкописните редове по свитъка, сякаш им се възхищаваше. — Сега разбирате ли неговото значение?
Гръцкият учен преглътна сухо, смутен от безмълвната зловеща сила, която тези загадъчни писмена навярно криеха.
— Да.
Португалският историк посочи един ред в пергамента, сякаш искаше да подсили ефекта на думите си.
— Този откъс, драги мой, разказва за раждането на Дявола.
Тишината в подземието на Атинския археологически музей продължи повече от час; чуваше се само моливът на Томаш, който драскаше нещо в бележника си и от време на време развиваше древния ръкопис, за да види още текст. Застанал до своя гост, професор Маркопуло дишаше възможно най-тихо, за да не събуди Господаря на Ада, призован от този хилядолетен текст; ученият бе потънал в дълбоко мълчание, докато наблюдаваше с почтителен страх странните букви, осветени от жълтата светлина на лампата.
След като стигна до края на пергамента и нахвърли последни записки, португалският историк затвори бележника си и се взря в домакина.
— Казахте, че сте намерили този ръкопис в тайно помещение под руините на Библиотеката на Пантен?
— Точно така.
— Това ли е единственият документ, или има и други?
Професор Маркопуло се поколеба.
— Единственият… мисля.
При последните думи на професора Томаш присви очи.
— Мислите?
Гъркът веднага се притесни.
— Искам да кажа, че ми се стори единственото нещо там. Но признавам, че… ами, в помещението беше тъмно и може да не съм търсил много внимателно. Възможно е да има и още нещо, не твърдя, че няма.
Томаш се изправи и се размърда, за да прогони болката тялото си, причинена от дългите часове, прекарани в една поза. След това махна с ръка към професора, сякаш го викаше.
— Да тръгваме — каза той. — Чака ни още работа.
Археологът го погледна учудено.
— Къде искате да отидете?
— На разкопките, разбира се. Трябва да проверим дали там има още нещо.
Двамата учени прибраха свитъка в един климатизиран шкаф. който професор Маркопуло заключи. След това се отправиха към стълбището и приземния етаж на музея.
10
Едно от седемте божества Амеша спента (безсмъртни светии), които се намират най-близо до върховния персийски бог Ахура Мазда. — Б. пр.
12
Зли същества, въплъщения на лъжата, коварството и измамата, с чиято помощ Ангра Майню се опитва да изкуши или убие Заратустра. — Б. пр.