— Какво всъщност търсите?
— Авестийските писания са много древни — обясни Томаш.
— Разполагаме с няколко книги като Гата, Вендидад, Денкарт, Шахнаме, Зардущ-наме, Ящ, Висперад и други. Вендидад например, „Закон, даден срещу демоните“, разказва как Дяволът приканва Зороастър да се отрече от вярата си в Бог шест века преди Сатаната да стори същото с Исус в пустинята.
— Нима намеквате, че епизодът за изкушаването на Исус в пустинята, описан в евангелията, е вдъхновен от зороастрийските текстове?
— Това е очевидно — потвърди историкът. — Зороастризмът е важен за разбирането на някои митове в християнството и другите авраамически[13] религии. Още тук са въведени основополагащите концепции за свободната воля и индивидуалната отговорност, един Бог, митът за Спасителя на човечеството, образът на Дявола, битката между доброто и злото, краят на света, Страшният съд, възкресението на мъртвите — идеи, които щели да повлияят на останалите религии и да формират света такъв, какъвто е той днес.
Стигнаха до приземния етаж и след като минаха през един служебен вход, влязоха в галериите за посетители. Докато вървяха към изхода, минаха покрай колекцията на Карапанос и Градината със скулптурите. Навсякъде имаше туристи, чуваха се различни езици, най-често немски, което, изглежда, притесни археолога.
— Проклети нацисти! — каза професор Маркопуло с внезапно напрегнат глас. — Защо не си ходят у дома?
Агресивната и ксенофобска реплика на домакина бе толкова неочаквана, толкова далеч от контекста на разговора, че завари Томаш съвършено неподготвен.
— Защо? Какъв е проблемът?
Гръцкият учен посочи с палец група туристи, които слушаха обясненията на екскурзовода на немски и разглеждаха маската на Агамемнон — златно погребално украшение, което бе един от най-интересните експонати на Археологическия музей.
— Тези кретени ни вгорчават живота — обясни археологът със сърдито изражение. Разтърси глава, сякаш искаше да прогони нещо от мислите си, и си пое дълбоко дъх. — Е, да не им обръщаме внимание. — Обърна се към Томаш и опита да се концентрира, за да продължи разговора. — Кажете, професоре, какво очаквате да намерите в помещението, където бе открит ръкописът?
Случилото се озадачи Томаш, но той реши да не го коментира и се съсредоточи върху работата, която го бе довела в Атина.
— Изгубените книги от Авеста.
— За какво говорите?
— Някои от зороастрийските свещени текстове не са достигнали до нас — обясни историкът. — Когато мюсюлманите нахлули в Персия през VII век, те наложили културен геноцид на зороастризма. Грабили храмове, горили документи, клали вярващи. Канонът включва двадесет и една книги, но повечето от тях изчезнали. Успяхме да възстановим едва една четвърт от оригиналните текстове. Например от документи, написани на пахлави[14], ни е известно, че са съществували апокалиптични текстове, разказващи за края на дните и велика война, в края на която Небесата ще изпратят един велик Бог, който да срази злото с огън и меч.
— Хм, напомня на месианството.
— Така е. Смята се, че тази изгубена книга е вдъхновила няколко юдейски секти, както и доктрината за края на света и Деня на Страшния съд на есеи и християни.
— Тази книга ли търсите?
— Тази и още една — тринадесетата книга (наск) на Авеста.
— Сфенд наск, която разказва за живота на Зороастър. Знаем за съществуването на Сфенд наск, но след мюсюлманското нашествие никой повече не я видял. — Той духна. — Пуф, изпарила се. — Един невидим лъч озари интелигентното лице на Томаш.
— Това е все едно да намериш мистичния кивот, разбирате ли? Тринадесетият наск на Авеста крие разрешаването на големите мистерии около трите монотеистични религии, които се основават по някакъв начин на живота и философията на Зороастър.
Стигнаха до фоайето и видяха дневната светлина, която се процеждаше през главния вход на музея; след малко щяха да излязат на улицата.
— И какво ви кара да мислите, че тези книги са тук, в Атина? — попита заинтригувано археологът. — Доколкото ми е известно, Гърция е далеч от Персия.
— Да, но много древногръцки писатели неведнъж споменават Зороастър, наричат го „принц на магьосниците“ и вдъхновител на Питагор. Платон например твърди, че той е син на Ормазд. Ормазд е Ахура Мазда, разбира се. Плутарх също свързва Зороастър с божественото.
— Това за сина на Бог прилича на друга юдейска и християнска концепция — отбеляза гъркът. — И какво? Това не отговаря на въпроса ми.
13
Общо название на юдаизма, християнството, исляма и бахайството в сравнителното религиознание. — Б. р.
14
Писмена норма на средноперсийския език, използвана в Персийската империя от III до VII в. — Б. пр.