— Това е загадката, която Филипе ми даде — обясни той. — Предполагам, че съдържа следа към местоположението на прословутия диск, който всички търсят. Ако я разплетем, ще го намерим.
Ракел взе плика и разгледа шарадата; изглеждаше й прекалено заплетена и реши, че не е способна да я разгадае.
— Това няма да ни послужи за нищо — заяви надменно тя и върна пакета на португалеца. — Такива неща не се решават с разни загадки за тийнейджъри…
Категоричната и прибързана оценка, с която испанката реши да приключи темата, обърка и разочарова Томаш. Загадки за тийнейджъри? Така ли виждаше нещата? В известна степен имаше право; идеята за тази криптограма бе хрумнала на Филипе именно заради техните игри в гимназията, когато се чудеха как да запълват времето си през ваканциите. Но ако решението на проблема им се крие в загадката, защо, по дяволите, да не тръгнат по следата?
— Щом този план не ви харесва — попита Томаш, — какво предлагате да направим?
Ракел бе зареяла поглед пред себе си, сякаш съзнанието й бе далеч, заето с по-важни неща. Тя внезапно потръпна, връщайки се в настоящето.
— Интерпол ще ни помогне, разбира се.
Екранът светна, сякаш компютърът внезапно бе оживял, издавайки тихо бръмчене, което показваше, че се е включил. Ракел се бе отправила към малка стая с бюро, която отсъстващата й приятелка бе превърнала в кабинет, и бе включила компютъра. Имаше интернет и началната страница отвори Google. Отиде на адресната лента, набра електронния адрес на Интерпол и след няколко секунди влезе в сайта на международната полиция. Отвори страницата със служителите, въведе парола и за своя огромна изненада разбра, че достъпът й е отказан. Без да натиска нищо повече, бе автоматично препратена към съобщение, оставено от шефа й.
— Искат да се свържа с тях — каза тя, след като прочете текста.
— Възможно най-бързо.
— Какво означава това?
Испанката доби непроницаемо изражение и не отговори. Отказаният достъп до панела на служителите в агенцията я разтревожи. Помисли за момент и отвори сайта на цивилната гвардия[96], като потърси събитията от последните часове. Първото, което видя, след като страницата зареди, бе собствената си снимка до тази на Томаш и съобщение, че двамата се издирват за банков обир и убийство на охранител. Ракел дълго се взира в екрана, отказвайки да повярва в онова, което вижда.
— Пълна лудост! — прошепна невярващо тя. Смаяният й поглед се спря върху Томаш; гледаше го така, сякаш очакваше той да разреши проблема. — Видяхте ли това? — махна безпомощно към снимките на екрана. — Обвиняват ни, че сме обрали банката и сме убили пазача.
Португалецът кимна. Нищо не го изненадваше.
— Предупредих ви.
Погледът на агентката от Интерпол се местеше от лицето на Томаш към монитора, сякаш се надяваше един от двамата — историкът или компютърът — да реши проблема с магическа пръчка. Но това не се случи и Ракел бе принудена да се върне към действителността.
— Ами сега?
Думите й бяха изпълнени с отчаянието на човек, който току-що е прозрял, че избраният от него път не води наникъде. Щом международната полиция, за която тя работеше и познаваше всички там, я бе отписала, какво можеха да сторят? Всичко това й се струваше невероятно и засилваше убеждението й, че се бяха изправили срещу могъщи хора, прекалено могъщи за скромните им възможности.
— Ами сега? — повтори въпроса Томаш, разтревожен от унилото изражение на испанката. — Нека аз ви попитам, все пак вие сте професионалистът. Как ще анализирате ситуацията?
По лицето й с широко отворени очи, вперени в него, се четеше паника.
— Загубени сме.
Агентката от Интерпол прекара следобеда на дивана в мрачно настроение; телевизорът бе включен на канал с новини, но съзнанието й блуждаеше незнайно къде, изгубено в лабиринта на капана, който бе щракнал над тях.
След като излезе да купи храна от една бакалница в квартала, Томаш седна на дивана до нея и й подаде чаша кафе, която бе донесъл отвън. По телевизията вървеше новинарски блок за приготовленията за срещата на европейските лидери в Рим където евентуално щеше да бъде приет поредният „решителен пакет от рестриктивни мерки“, който да сложи край на кризата с държавните дългове. Говореха и за предварителното заседание на Международния наказателен съд, насрочено за следващия ден във Флоренция, което щеше да бъде ръководено от председателя на Европейската комисия. Последваха кадри от студентски протест в Мадрид и автомобилна катастрофа. Томаш загуби интерес и насочи вниманието си към други, по-важни неща.