Томаш спря.
Ракел отвори очи, изненадана от внезапната пауза, и се взря в него с повдигнати вежди и въпросително изражение.
— Quepasa, carino[99]?
С широко отворени очи, вперени в неопределена точка на стената, сякаш пренесен в друго измерение, португалецът седна на килима.
— Ако аз бях на мястото на Филипе, какво щях да сторя?
Изрече тези думи със странен глас, сякаш питаше не друг, а самия себе си и останал в хола сам със своите съмнения. Томаш се потопи в свят, който само той можеше да види.
— Que? — учуди се испанката, все още без да разбира какво става. Тя вдигна захвърлената си до краката на дивана блуза и покри голите си гърди. — Какво стана? Защо спря? Добре ли си?
Целувката бе стопила формалностите между тях и дистанцията между „вие“ и „ти“ бе изчезнала. При вида на новия си любовник, седнал неподвижен на килима, с непроницаем поглед, потънал в собствения си свят, далечен и недостижим, Ракел все пак се поколеба. Дали наистина бяха станали толкова близки?
Изражението на Томаш беше безстрастно като на робот.
— Какво бих направил аз на негово място?
— Рог Dios, за какво говориш?
Историкът потръпна и сякаш се върна към живота. Погледът му сияеше от прозрението, което току-що бе осенило ума му.
— Криптограмата! — възкликна той, протягайки ръка към плика, който все още бе на дивана. — Знам как Филипе е кодирал посланието на криптограмата!
Ракел зяпна и по лицето й се изписа безгранично изумление.
— Мислиш за криптограмата? Сега? — Беше слисана. — За бога, Томаш, това не може ли да почака малко? Точно сега ли, madre тia!
Изглежда, любовникът й дори не я чуваше. Със сляпата решителност на сомнамбул, Томаш се изправи и гол, което, изглежда, не го притесняваше, се потопи в решението на шарадата, която Филипе му бе оставил.
GOsanSEC
OTat+&AR
HERTATO.
OVSANSMB
— Това е карта — каза той. — Като деца измисляхме анаграмите като карти и ги разделяхме на две. — Историкът взе химикалката и бележника и седна на дивана. — Ако бях на мястото на Филипе и исках да изпратя послание до себе си, щях да създам карта, подобна на онези, които правехме в гимназията.
— Но каква е тази карта? Обясни ми.
С треперещи ръце Томаш изписа четирите реда в един.
GOsanSEC OTat+&AR HERTATO.OVSANSMB
Не виждаше никакъв смисъл. Все пак присъствието на точката в края на втората част привлече вниманието му. Нормално би било точката да е в края на реда. Той помисли малко и се убеди, че точката представлява краят на посланието. Как да раздели криптограмата така, че да постигне желания резултат? Може би трябваше да започне от четвъртия ред, след това да продължи с първия, докато стигне до третия. Опита.
OVSANSMB GOsanSEC OTat+&AR HERTATO.
Отново нямаше особен смисъл. Пробва няколко варианта: изписа четирите реда в два и ги заразмества, докато не стигна до комбинация, която привлече вниманието му.
GOsanSEC HERTATO.
OTat+&AR OVSANSMB
Взря се в буквите и ги наблюдава известно време със затаен дъх и учуден поглед. Внезапно погледна към Ракел, след това отново се върна на последния вариант на загадката и отново впери очи в испанката. Погледът му се местеше между тях сякаш в лицето на жената или в буквите търсеше потвърждение на идеята, която бе започнала да се оформя пред очите му.
— Еврика! — внезапно извика той. Тялото му трепереше от вълнение. — Сетих се!
— Какво?
Историкът почука с показалец върху последния вариант на загадката, привличайки вниманието на събеседничката си към него.
— Не виждаш ли? Нима не виждаш?
Ракел отново хвърли поглед към поредицата от букви, но тя не й говореше нищо. Виждаше само един неразбираем език върху листа, без никакъв смисъл, сякаш символите бяха случайно изписани.
— Какво да видя? За какво говориш?
Томаш отново изписа криптограмата и начерта няколко стрелки, първата от които се спускаше от първата буква на горния ред към първата буква на втория ред; втората стрелка тръгваше от първата буква на втория ред и сочеше към съседната буква от същия ред; третата стрелка се изкачваше от втората буква на втория ред до втората на първия ред и така последователно в един постоянен зигзаг между двата реда. който приключи с точката.
GOsanSEC HERTATO.
OTat+&AR OVSANSMB