— Виждаш ли? — попита той с триумфален блясък, който светеше в зелените му очи. — Сега разбираш ли го? Агентката от Интерпол се съсредоточи в пренаредена криптограма.
— G… — заекна тя, опитвайки се да следи стрелките. — О…Т…О…
Губейки търпение, Томаш цъкна с език и с трепереща от вълнение ръка изписа решението на един ред, вече без стрелките.
GOTOsatan+&SEARCHOVERSATANTOMB.
След това погледна листа отдалеч, за да разгледа резултата. Не остана много доволен, затова го изписа отново, спазвайки съответните интервали.
GO TO satan + & SEARCH OVER SATAN TOMB.
— Voila!
Ракел се наведе над бележника.
— Отиди в сатаната плюс и потърси върху гробницата на Сатаната? — прочете тя с въпросителен тон. Вдигна поглед към португалеца. — Какво, по дяволите, означава това?
Лицето на Томаш сияеше от доволство.
— Напътствия, които ще ни отведат до диска.
XLVI
Мъжете, насядали около масата, избягваха да се поглеждат. С мрачни изражения и погледи, изгубени в лабиринта на проблема, те обмисляха ситуацията, но очевидно не успяваха да открият удовлетворително решение. Седнал на председателското място, Магус бавно огледа всички присъстващи, взирайки се във всеки един, сякаш се надяваше по този начин да изтръгне от някого от тях необходимата идея. Онова, което видя обаче, не му харесваше.
— Ясно — проговори накрая той, откъсвайки поглед от подчинените си — Вие отговаряте за сигурността, а аз трябва да решавам проблемите.
Балам, шеф на отдела за сигурност на Cultus Sathanas, се прокашля, сякаш забележката бе отправена към него и той трябваше да отговори.
— Заради Декарабиа загубихме време и възможности — оплака се той. — Не можем да очакваме, че…
— Вербувахме Декарабиа, защото вие не си свършихте работата — сряза го Магус, изгубил търпение да слуша нови извинения. — Вие провалихте операцията в Ница и откровено казано, не съм особено убеден, че ще се справите с тази каша.
Шефът на охраната не се предаваше.
— Нещата в Ница не бяха пълен провал — обясни той. — Отървахме се от двамата натрапници.
— Но не намерихте дивидито!
— Така е — призна Балам. — Проблемът е, че Декарабиа с неговите неуспехи в Лисабон и Мадрид усложни нещата. Велики Магус, ако ни бяхте разрешили да действаме, щяхме да доведем докрай започнатото в Ница. Вместо това се доверихте на онзи нехранимайко, само защото е бил в специалните служби, и както за всички вече е ясно, нещата приключиха зле.
Съзнавайки, че проблемите нямаше да се решат с нападки и обвинения, Магус махна неопределено с ръка.
— Добре, безсмислено е да си посипваме главите с пепел — заключи той, опитвайки се да гледа пред себе си. — Тези операции направиха враговете ни предпазливи. Въпросът е следният: как да стигнем до тях сега? — Отново огледа подчинените си. — Някакви идеи?
В залата отново се възцари тишина. Почувствал неудобство от факта, че е неспособен да предложи решение, шефът по сигурността вдигна ръка, за да каже нещо.
— Предлагам да държим майката на онзи тип под око и да изчакаме да…
— Не говори глупости — сряза го Магус. — Ние я наблюдаваме, разбира се, но онзи не е глупав и няма да допусне повторна грешка. Не можем да разчитаме на това.
— Какво ще правим тогава?
Добър въпрос. Магус се облегна в креслото си и обмисли някои обстоятелства и възможности, които случаят предлагаше. В залата се установи продължителна тишина, прекъсвана само от нечие приглушено прокашляне.
С отсъстващ вид, сякаш се намираше на километри от там, ръководителят на Cultus Sathanas претегляше различни сценарии и варианти.
По някое време, изглежда, се върна в настоящето.
— Виждам само един начин да го заловим — каза накрая той.
— Трябва да му заложим капан.
XLVII
Вратите се затвориха със съскащ звук, композицията сякаш въздъхна шумно, за да събере сили, разтресе се и се плъзна по релсите, набирайки скорост. Томаш и Ракел се взираха неспокойно в тълпата на перона на гара „Аточа“ и се отпуснаха едва когато влакът напусна станцията и пое на изток.
— Ако бяхме хванали АВЕ[100] — промърмори испанката, — за два часа щяхме да сме там.
Историкът поклати глава.
— Прекалено рисковано е — заяви той. — Високоскоростните влакове вероятно са под наблюдение. Комбинадо[101] е по-бавен, но по-дискретен.
Агентката от Интерпол не възрази. Знаеше, че спътникът й е прав. Всъщност единствената причина за забележката й бе лошото й настроение. Томаш бе прекъснал момент на интимна близост, за да мисли за глупавата криптограма. Що за мъж би постъпил така? Да не би да е работохолик? Или не я желае достатъчно? Подобно нещо й се струваше невъзможно; нито един мъж, поне такъв, който харесва жени, не я беше отхвърлял. А след това португалецът я бе накарал да си вземе нещата, да излезе и да изтегли пари, преди да са блокирали сметката й, и да се качи на влака, без да й даде някакво обяснение.
101
Услуга, предлагана от испанските железници, която включва прехвърляне на друг влак. — Б. пр.