— В Барселона ли отиваме?
— Не — отвърна Томаш. — Ще хванем друг влак.
— За къде?
Историкът докосна устните си с пръст, сякаш устата му бе запечатана.
— По-късно ще ти кажа.
Ракел изпъшка недоволно.
— О, защо е този театър?
— Мерки за сигурност — каза той. — Ако съм научил нещо от тази история, то е да казвам само онова, което е абсолютно необходимо. Представи си, че те хванат… — Отново поклати глава. — Не, има неща, които е по-добре да не знаеш. Когато подходящият момент настъпи, ще ти ги кажа.
Спътникът й бързо се учеше, помисли си агентката от Интерпол. В една тайна операция бе изключително важно всеки член на екипа да знае само онова, което бе необходимо. Ракел съзнаваше това и въпреки необяснимата си неприязън се примири да остане в неведение относно крайната цел на пътуването им. В трезора на банката тя се бе научила да се доверява на Томаш и разбра, че трябва да запази това доверие до границите на разумното. Погледът й се рееше сред крайпътния пейзаж — къщи с тухлен цвят, заменени по-натам от ширещите се жълти плата в околностите на Мадрид. Познаваше добре страната си и тези гледки не бяха нови за нея. Въздъхна отегчено и реши да се поразсее с нещо.
Тя се взря в Томаш.
— Защо не ми разкажеш останалото?
Спътникът й, който бе затворил очи, за да се опита да си почине, смръщи чело във въпросителна гримаса.
— Останалото?
— Нали не си забравил, че в апартамента ми обясняваше за финансовата криза. Щеше да ми кажеш още нещо, когато онези идиоти нахлуха.
— А, да. Щях да говоря за кризата на еврото и държавните дългове.
— Това има ли връзка с нашето разследване?
— Разбира се.
— Тогава ми разкажи.
Португалецът разтърси глава, сякаш така щеше да накара мозъка си да работи; за човек, който допреди секунди е подремвал, не бе лесно да се концентрира веднага върху такава тема.
За щастие той бе университетски преподавател; умът му бе трениран и умееше да се мобилизира.
— За да разберем кризата на еврото, трябва да се върнем във времето — започна той. Както винаги, интуицията на историк не му изневери. — Спомняш ли си разказа ми за Първата световна война и заемите на европейските съюзници от американските банки?
— Да, спомена, че това е причината Голямата депресия да се разпространи в Европа.
— Какво направили европейските съюзници, за да платят дълговете си към американците? Тъй като войната се водила главно на територията на Франция и Белгия, немската индустрия останала непокътната и заплашвала да завладее Европа. Тогава на Германия били наложени тежки репарации и така накарали немската държава да плати дълговете на съюзниците. Заради тези репарации, но също и за да ги бойкотират, германците започнали да печатат пари като луди. Това довело до инфлация, а след това и до хиперинфлация. Предполагам, имаш представа как се е отразила на обикновените хора.
— Цените се увеличили…
Томаш се разсмя.
— Увеличили се? Не, скочили до небето! Ще ти разкажа една история, която ще ти помогне да разбереш какво се е случило. Един студент седнал на маса в ресторант във Фрайбург и, поглеждайки менюто, видял, че кафето струва пет хиляди марки. Той си поръчал кафе, а след известно време си поръчал и второ. Това прави десет хиляди марки, нали?
— Да.
— Когато дошла сметката, се оказало, че студентът дължи четиринадесет хиляди марки. Тоест в периода между поръчките на първото и второто кафе цената му се вдигнала. Това е хиперинфлация. Друг пример. Американец отишъл в Берлин и дал един долар бакшиш на готвач. Готвачът се прибрал вкъщи и събрал семейството си. След дълго обсъждане семейството решило да отвори тръст[102] и да повери инвестицията от един долар на някоя банка. — Томаш показа показалеца си. — Един долар.
— Madre de Dios! Наистина ли е било толкова зле?
— Ужасно. В началото на 20-те години животът в Германия бил истински ад. Хората получавали заплатите си ежедневно под формата на торби, пълни с банкноти, и веднага хуквали по магазините, за да напазаруват, защото знаели, че на следващия ден всичко ще е много по-скъпо. През 1923-та хиперинфлацията в Германия достигнала шестнадесет милиона процента на година и приключила с въвеждането на нова валута в края на същата година. В периода след тези събития Германия имала да плаща репарации и дългове към еврейските банкери заради хиперинфлацията. Западният либерализъм бил дискредитиран и няколко години по-късно Хитлер взел властта с обещанието да разчисти сметките с миналото.
102
Терминът идва от английски език — trust — доверие. Означава доверие в управлението на капитал от трети лица със съгласието и в полза на собствениците на капитала. — Б. пр.