— Muy bien — каза Ракел, като искаше да продължи темата.
— Но каква е връзката на всичко това с кризата на еврото?
— Хиперинфлацията от двадесетте години оставила дълбоки следи у германците. — Томаш вдигна два пръста. — След това се установили две безспорни аксиоми в германската икономическа политика. — Сви един пръст. — Първа аксиома: стабилността на цените е изключително важна. Германците научили, че инфлацията унищожава богатството и социалния капитал, затова трябва да се избягва на всяка цена. Инфлацията е парично явление, тоест тя е резултат от решението на което и да е правителство да печата пари. Колкото повече пари се напечатат и стигнат до икономиката, толкова по-висока става инфлацията.
— Интересно — изненада се испанката. — Винаги съм смятала, че инфлацията е спонтанен икономически феномен. Никога не съм знаела, че може да е умишлено предизвикана и прекратяването й да е въпрос просто на едно решение.
— За да спре инфлацията, е достатъчно да се преустанови потокът на банкноти към икономиката — повтори Томаш. Сви и другия пръст. — Втора аксиома: независимостта на централната банка не подлежи на обсъждане. Решението за печатане на пари е на централната банка. Ако банката е подчинена на политиците, ще постъпи както искат те, а не непременно така, както е правилно от икономическа гледна точка. Един политик може да води определена парична политика, която е добра в краткосрочен план, тоест ще му помогне да спечели гласове преди изборите, но в дългосрочен план може да е пагубна. Затова германците знаят, че централната банка не трябва да зависи от политическата власт. Това им позволява да провеждат адекватна парична политика, вместо да зависят от преди, болните амбиции на управляващото правителство.
— Разбирам — каза Ракел със замислено изражение. — Ясно е като бял ден. Може би трябва да направим така и в Испания.
— И го правите. Вие, португалците, италианците… всички в момента работим върху този процес.
Спътницата му го погледна недоверчиво.
— Сериозно?
— Разбира се. Нарича се евро.
Испанката се разсмя.
— А, така ли? Браво!
Томаш се облегна назад. Влакът направи плавен завой и се отправи на изток, а слънцето се премести отдясно. Сноп слънчева светлина се спусна върху двамата пътници и Томаш усети леката топлина, която проникваше отвън.
— Двете аксиоми на германската политика се оказали истински успех през следващите десетилетия — каза той, продължавайки разходката из икономическата история. — По времето на петролния шок от 70-те години например отговорът на Съединените щати и повечето европейски страни бил да увеличат държавните разходи и дългове и да печатат пари. Вследствие на това инфлацията нараснала около 20–30 процента и безработицата се увеличила. Но Германия, със своята мания за стабилност на цените, отказала да печата пари и запазила държавните разходи. Така инфлацията била по-ниска от седем процента и безработицата не била толкова висока. Тоест немската икономика излязла победител от сблъсъка на икономическите теории през седемдесетте.
Впечатлена, Ракел подсвирна.
— Muy bien, muy bien…
— Макар и със строга и независима парична политика. Германия винаги е имала развита индустрия. За да могат да са конкурентоспособни, страни като Франция, Великобритания и Италия прибегнали до печатането на пари, за да обезценя собствената си валута. Французите например, с по-евтин франк, успели да продават стоките си на по-ниски цени от немските.
— He трябвало ли тогава и германците да обезценят своите пари?
— Точно в това е въпросът — изтъкна историкът. — Немската държава, която не искала инфлация, не обезценила марката.
— Тогава как запазили конкурентоспособността си?
Томаш разпери ръце и се усмихна, сякаш се канеше да разкрие тайната на Колумбовото яйце.
— Като намалили заплатите — отвърна той. — С по-ниски заплати на работниците немските продукти поевтинели. Това им гарантирало, че в страната няма да се породи инфлация.
Агентката от Интерпол свъси вежди.
— Ами населението? Синдикатите? — учуди се тя, в гласа й личеше скептицизъм. — Съгласили ли са се?