— Еврото — обади се изведнъж испанката. — Какво е бъдещето на еврото?
Томаш преглътна парченцето пипало, което предъвкваше от половин минута.
— За да разберем бъдещето, първо трябва познаваме миналото — каза той, верен на принципите си. — Формално еврото възниква през 1999-а и влиза в обращение през 2002-ра. За да въведат единната валута, страните трябвало да изпълнят поставените в ПСР бюджетни критерии за дефицита и държавния дълг и точно тогава започнали проблемите. Представи си, че икономиката е автомобил. За да влезе в еврозоната, една страна не може да има фиат, нито дори мерцедес. Трябва да разполага с болид от „Формула 1 разбираш ли? В действителност малко държави отговаряли на тези условия, поради което започнала една невероятна бюджетна гимнастика с включени множество жонгльорски номера, за да се стигне до достойната за „Формула 1“ цифра. Италианците например въвели нов данък, чиято цел била единствено да изпълни критериите. Франция прехвърлила в държавния бюджет сумите от пенсионните фондове на „Франс Телеком“[104]. Испания и Португалия също подготвили своите фокуснически номера, за да накарат някои неудобни разходи да изчезнат.
— Предполагам, че гърците са били най-зле…
— Гърците били толкова зле, че дори с измама не успели да влязат в еврозоната от първия път. Техният модел на икономическо поведение винаги включва прекомерни разходи и неразумно управление на държавата, последвани от криза, рестриктивни мерки и неизплащане на дълговете — непрепоръчително минало за новата парична единица. Гърция разполагала с миникупър, управляван от куц едноок водач, и искала да се състезава в Гран При на Германия с ферарито на Михаел Шумахер.
— Алонсо — поправи го испанката, смеейки се. — Фернандо Алонсо.
— Или пък неговото. Важно е да разберем, че дефицитът и държавният дълг на Гърция били извън контрол. — Томаш замълча неочаквано, създавайки драматична пауза. — Но, о, чудо! Гръцката икономика претърпяла истинска метаморфоза между 1999-а и 2001 — ва година — бюджетният дефицит паднал на един процент! — Историкът вдигна ръце с театрален жест. — Алилуя, алилуя! Случило се чудо! Гърция изпълнила критериите! Немощният миникупър се превърнал в чисто нов автомобил на „Формула 1“.
Ракел отново се разсмя.
— То се знае…
— А нима не е така? Манипулацията на бюджета в Атина достигнала фантастични размери, но успяла да изпълни изискванията и Гърция най-сетне влязла в еврозоната. За страните от така наречения Средиземноморски клуб — Гърция, Португалия, Испания и Италия, приемането в еврозоната означавало членство в клуба на богатите. Те възприемали единната валута като кулминацията на един процес, а не като начало на предизвикателство. Фатална грешка. Онова, което глупаците, управляващи тези страни, не схванали, е, че участвали във „Формула 1‘ и трябвало да се състезават на изключително високо ниво като равни с висококонкурентни икономики като германската. Влезли веднъж в еврозоната, те вече не можели да обезценят собствената си валута, за да се изправят срещу германците, нито да печатат банкноти, когато се почувстват нещастни. Единственият начин да оцелеят бил да произвеждат стоки, които да се търсят, на цени, каквито купувачите били готови да платят. Нищо повече.
— Не знам защо, но се съмнявам да сме правили нещо подобно…
— Разбира се, че не. Страните от Средиземноморския клуб смятали, че са се промъкнали на грандиозно парти, без да си платят билета. И истината е, че в началото еврото било истински купон. С въвеждането на силна парична единица, която Европейската централна банка подкрепяла с ниски лихвени проценти, страните от Средиземноморския клуб открили, че могат да теглят заеми и да пръскат пари, както си знаят. Положението се влошило през 2003-та, когато дори Франция и Германия престъпили ограниченията за държавния дълг, установени в Пакта за стабилност и растеж, и не им се случило нищо. Щом не се наказват едни, няма да се наказва никой, нали така? Стартовият изстрел за пиршеството бил даден. Веднъж сграбчили кокала, периферните страни от еврозоната се впуснали Да теглят заеми. Португалците — за да купуват къщи, да ходят на почивка и да строят магистрали до всички населени места с повече от пет хиляди жители; французите и ирландците — за да издуват още повече огромния балон на недвижими имоти; гърците — за да… вероятно, за да приготвят повече мусака.