Когато изгориха Матийо Касовиц8 най-сетне прогледнахме, но беше твърде късно… Продължението е известно: атентат в „Кастел“9, опожаряването на „Грасе“10, отвратителното обесване на Филип Солерс11 с главата надолу от камбанарията на църквата „Сен-Жермен-де-Пре“…
Пратих последните си бодигардове на разузнаване по булеварда. Какво ли правят? Още преди десет минути трябваше да ми изпратят триизмерен видеосигнал по моя майкрософт-суоч.
Сега жънем това, което сме посели. Като си спомня само как празнувахме падането на комунизма! Този път капитализмът наистина бе победил. Колко сме били слепи! Всички поставени от Карл Маркс въпроси стоят на дневен ред, и то с хиляди пъти по-голяма сила. Въобразявахме си, че е напълно в реда на нещата едно нищожно малцинство привилегировани да управлява грамадното мнозинство от бедни. Притежанието на разкошните ни апартаменти сякаш бе напълно оправдано. Непоносимата гнусота на нашия начин на живот изобщо не ни правеше впечатление.
Зърнах от прозореца главата на един от моите гардове с изцъклени очи, набучена на пика. Влязоха във „Флор“. Върни се, Сартр, хората са полудели! Затварям се в клозета и дописвам тези прощални думи. Шум от стъпки по стълбите. Ето ги. Удрят по вратата.
Не ми се вярва да успея да се сприятеля с тях.
8
Френски актьор (р. 1967 г.) (Убийци, Омразата) и режисьор (Пурпурните реки, Готика). — Бел.прев.