Движеше се тихо и предпазливо покрай оградата, без да обръща внимание на пороя. Водата, стичаща се от улуците в задната част на къщата, бързо наводняваше цветните лехи, превръщайки ги в кални локви. Блесна светкавица, последвана от оглушителен грохот. Той вдигна ръка и избърса водата от очите си.
Мракът настъпи с бързината, с която черните облаци препускаха над долината. Той включи фенерчето, прикрепено под дулото на пистолета. Задната врата смътно се очерта в синкавия лъч. Обикновената ключалка отстъпи още при първия опит и минута по-късно той вече беше в къщата. Светлината на фенерчето заподскача от стая в стая, образувайки дълги сенки. Бурята бе в разгара си. Поредната светкавица беше необичайно ярка и продължителна, а последвалата гръмотевица сякаш разтърси къщата из основи. Но той успя да се ориентира и няколко секунди по-късно се озова в стаята с камината. Лъчът на фенерчето освети гравюрата на гарвана. На тъмно той изглеждаше още по-жив, червеното му око проблясваше на светлината.
Бен спря и се опита да мисли логично. Какво всъщност търсеше? Нямаше отговор на този въпрос. Беше повярвал на инстинкта си, който го доведе дотук, пред символа на гарвана. Дъждът продължаваше да барабани по стъклата на прозорците. Той напрегнато оглеждаше камината. Изведнъж му хрумна неочаквана мисъл, която го накара да се втурне навън, без да обръща внимание на бурята.
Гледана отвътре, камината изглеждаше изградена във външната стена. Бен се изправи сред наводнените цветни лехи, избърса водата от лицето си и вдигна фенерчето. Да, точно така! Коминът се издигаше на цели три метра навътре в покрива, а не над външната стена, както би трябвало да се предполага. Докато беше вътре, не пропусна да отбележи, че най-близкият прозорец бе на около метър от ъгъла на стаята. Но оттук разстоянието между него и задния край на къщата беше почти четири метра. Мокър до кости и треперещ от студ, той се втурна обратно в къщата. Ако това не бе плод на някаква ексцентрична архитектурна идея, зад камината със сигурност имаше голяма кухина. Едва ли ставаше въпрос за изолация, тъй като широчината й беше около три метра. Коридор? Или гардероб, вграден в стената на съседната стая?
Но откъде се влизаше в него? Провери всички врати, но не откри абсолютно нищо. Стаята отгоре се оказа спалня със солиден дъсчен под, без никакъв таен отвор. Къщата нямаше мазе, от което би могло да има стълба, завършваща с капак в тавана. Върна се във всекидневната и отново пристъпи към камината. Ако имаше някакъв достъп към мистериозната кухина, той трябваше да е някъде тук.
Запали осветлението и почука по стената. Навсякъде около камината звукът беше плътен, но вляво, на около метър от задния край на огнището, биеше на кухо. Мазилката обаче беше плътна. Опита да раздвижи дървената ламперия, надявайки се да открие някакъв скрит механизъм. Нищо.
Опипа овалната задна част на огнището, но и там нямаше нищо. Бен избърса саждите от пръстите си и каза:
— Не, непременно ще те открия!
Започна да изследва вътрешността на камината, опипвайки всяка извивка и издутина. Нищо. Нещата изглеждаха безнадеждни. Дъждът продължаваше да барабани по прозорците.
Отдръпна се крачка назад и направи отчаян опит да разсъждава трезво. Нищо не му идваше наум. Но кухината беше там, насреща. И той трябваше да проникне в нея. Ако нямаше вход, значи щеше да го пробие! Точно така, по дяволите!
Изскочи навън и отиде до малкия навес, залепен за къщата. Измъкна брадвата от пъна за цепене на дърва и се върна обратно. Застана пред стената с кухината, стисна дългата дръжка и замахна. Беше убеден, че няколко удара ще бъдат достатъчни. После изведнъж се спря.
Ами ако съм сбъркал?
Свали брадвата и хвърли виновен поглед към гарвана. Блестящото червено око го гледаше с разбиране.
Птицата изглеждаше като жива, сякаш всеки момент щеше да разпери криле и да литне насреща му. Бен опря брадвата до стената и плъзна ръка по гладките пера и издължената шия. Безумната идея му хрумна в мига, в който стигна до главата и докосна лъскавото око. Пръстът му рязко го натисна.
Не се случи нищо. Това би било твърде очевидно, въздъхна той, насочи фенерчето си към гарвана и отново започна да го разглежда. В един момент светлината се отрази в окото и го заслепи. Сякаш във вътрешността му имаше система от миниатюрни огледала, които фокусираха лъча и го отразяваха.
Подчинявайки се на внезапна мисъл, той отиде да изключи осветлението. Стаята потъна в мрак. Отново насочи фенерчето си в окото на гарвана, но този път отстрани.