Отразеният лъч достигна отсрещната стена и спря върху картината със стареца. Кръгчето светлина попадна точно върху недовършения щит, вдигнат пред гърдите му. Бен направи малка крачка натам, продължавайки да държи фенерчето насочено в окото на гарвана. Това, което видя, го накара да затаи дъх. Върху повърхността на щита ясно се виждаха очертанията на двойния кръг — идентичен на гравирания върху острието на ножа.
В главата му изплуваха думите на Антония, според които архитектът на къщата бил и бижутер. Умен е бил мръсникът! Какви невероятни усилия му е струвало да гравира символа върху миниатюрните огледала! Резултатът беше съвършено копие, изпипано до последния детайл. Но какво означаваше то?
Свали картината от стената и сърцето му подскочи. Зад нея имаше малък сейф. Отново запали лампите и се зае да го изучава. Какво ли имаше в него?
Сейфът беше от периода, в който бе построена и къщата. Стоманената му вратичка беше украсена с гравюри в стил ар нуво. В средата й имаше две стоманени шайби. Едната беше разграфена с числа, а другата с буквите от азбуката.
Странно, помисли си Бен. Обикновено сейфовете се отварят само с цифрова комбинация.
— Моля те, Господи, стига вече шифри! — полугласно простена той и измъкна тетрадката от раницата си. Между страниците й беше оставил листа с ключовете за дешифриране. Комбинацията за отваряне на сейфа трябваше да е някъде там. Но къде точно? Започна да я прелиства.
Седна с тетрадката върху коляното си и започна да прехвърля в главата си възможните комбинации. Най-напред опита с ДОМЪТ НА ГАРВАНА.
Започна да върти шайбите.
Вкарването на фразата му отне няколко минути. Уморен от напрежението, той се облегна и зачака. Не се случи нищо. Потисна въздишката на разочарование и опита с друга комбинация: СЪКРОВИЩЕТО НА КАТАРИТЕ.
Отново без успех. Така можеше да продължи до безкрай. Какво да прави? Очите му се спряха на брадвата, захвърлена на пода. Дали пък да не изкърти проклетата каса от стената и да опита да я пробие отзад с няколко изстрела? В главата му изплуваха думите на старши сержанта, който преди години беше водил обучението им в армията: Имаш ли съмнения, стреляй! Тази максима може би не е толкова лоша, поклати глава той. Но само при определени обстоятелства.
После очите му се спряха върху свалената от стената картина. Наведе се да я огледа.
Господи, какъв идиот съм! Ключът!
Върху големия сребърен ключ в лявата ръка на стареца бяха изписани ситни букви. Бен се отпусна на колене и приближи очи към платното.
КОЙТО ТЪРСИ, ЩЕ НАМЕРИ
Бен грабна молива и трескаво започна да преработва фразата в код.
E/4, R/18, N/22, V/12, R/18, A/17, N/22, V/12, R/18, A/ll, A/17, O/13, A/17, E/23, A/l1, U/9, R/18, A/17, I/26.
Миг след като набра последната цифра, нещо в механизма на сейфа глухо изщрака, после настъпи тишина. Бен изчака няколко секунди, хвана ръкохватката и рязко я натисна надолу. Нищо. От устата му излетя сподавена ругатня. Или комбинацията бе грешна, или механизмът бе заял след толкова години бездействие. Вратичката не помръдваше.
После зад гърба му се разнесе някакъв звук и той стреснато вдигна глава. Ръката му механично посегна към браунинга.
Камината се отваряше. От комина се посипаха сажди и пепел, а вътрешната стена от почернял метал бавно се раздвои, разкривайки тесен процеп.
Пое си дълбоко дъх и се мушна в камината. Включи фенерчето и се огледа. Беше се озовал в помещение, дълго около шест и широко три метра. В единия му край имаше голяма дъбова маса, покрита с тънък слой прах. Върху нея беше поставена тежка метална чаша, наподобяваща огромен бокал за вино. В нея лежеше човешки череп със зеещи очни кухини. От двете му страни на широки поставки бяха изправени 60-сантиметрови железни свещници, от които стърчаха дебели църковни свещи.
Бен щракна запалката и поднесе огънчето към по-близката от тях. Трепкащият пламък хвърли издължени сенки. Беззъбият череп се хилеше насреща му. Покрай стените имаше дървени полици, отрупани с прашни книги. Той измъкна една от тях и отстрани паяжините. Върху кожената корица блеснаха златните букви на заглавието: Necronomicon. „Книга на мъртвите“. Върна я на мястото й и издърпа друга. De Occulta Philosophia: „Окултна философия“.
Изпита усещането, че е попаднал в отдавна изоставения кабинет на древен учен. Внимателно върна книгата на мястото й и вдигна свещника над главата си. Стените бяха изписани с фрески, пресъздаващи различни алхимически дейности. Бен пристъпи към една от тях, на която се виждаше ръка, протегната от облаците. Божията ръка ли беше това? От пръстите й капеше вода, която се събираше в странен съд, придържан от малки крилати нимфи. От отвор в дъното на съда се точеше полупрозрачна субстанция, изпъстрена с алхимически символи. След тях доминираше надписът Еликсир на живота.