Бен взе един от тежките свещници и пристъпи към олтара. Два лъва с обща глава, издялани от бял мрамор, поддържаха кръгъл каменен съд с диаметър около два метра и половина. Светлината на свещта се отрази в тъмната течност, която го изпълваше. Върху гладката странична стена, малко под ръба, бяха изписани думите:
Omnis qui bibit hanc aquam, Si fidem addit, Salvus erit
Който пие от тази вода, ще намери спасението, ако има вяра
Дълга кожена тръба лежеше върху изящен златен пиедестал, поставен в краката на ангел с разперени крила. Бен внимателно измъкна древния документ и го разстла на пода. Макар че несъмнено датираше някъде от ранното средновековие, документът беше забележително добре съхранен. Текстът беше на неразбираем за Бен латински, а между фразите бяха изрисувани странни символи, наподобяващи египетски йероглифи.
Клепачите му примигнаха, съзнанието му бавно се проясни. Нима това бе легендарният ръкопис, търсен от толкова много хора? Едва сега му стана ясно, че документите, които Райнфелд бе откраднал от Клеман, са били просто собствените записки на Фулканели. Следите, които са го отвели до оригиналния ръкопис и които щяха да помогнат на следващите изследователи. А Бен просто си беше въобразявал, че разполага с него.
Бавно започна да осъзнава страшната сила на древния документ, определил съдбата на милиони хора. В продължение на столетия заради него се бяха пролели реки от кръв на хора, които са се опитвали да го опазят, или на хора, които са искали да го притежават. Той притежаваше силата да поражда зло. Но дали съдържаше в себе си и обратната сила — да върши добро?
От кожената тръба беше изпаднал и прегънат на две лист хартия. Бен го взе и го разтвори. Беше писмо, написано с познат почерк.
До Търсача
Скъпи приятелю,
Приеми моите поздравления, ако четеш тези редове. В ръцете ти е тайната, убягвала на велики и мъдри мъже от зората на цивилизацията до наши дни.
За мен остава да ти отправя само едно предупреждение. Когато дългите и мъчителни търсения на Мъдреца най-после се увенчаят с успех, той не бива да се изкушава от суетата на света, а да си остане скромен и отдаден на вярата. И никога да не забравя съдбата на онези, които са били изкушени от силата на злото.
Истинският алхимик трябва да ПАЗИ МЪЛЧАНИЕ както по отношение на своята наука, така и за добрините, които върши.
Бен вдигна глава и погледна към каменния съд до олтара. На крачка от него се намираше еликсирът на живота. Търсенето приключи. Нямаше повече време за губене. Той скочи и се огледа за подходящ съд, с който би могъл да занесе течността на малката Рут. Не намери, но си спомни за плоската бутилка в джоба си. Извади я и без никакво колебание изля уискито на каменния под. После с разтуптяно сърце я потопи в тъмната течност. Вярвам ли в това? — неволно се запита той. Дали тази субстанция наистина лекува?
Извади пълната бутилка от каменния съд. По стените й се стичаха ситни капчици. Отстъпвайки пред неудържимото любопитство, той бавно го вдигна към устните си.
За малко не повърна от отвратителния вкус. Започна да кашля и плюе, бършейки устните си с длан. Вдигна свещта над каменния съд и изсипа обратно по-голямата част от течността. Едва сега забеляза зеленикавата утайка на дъното.
Падна на колене, главата му клюмна. Край, всичко свърши. Пълен провал.
Ушните му тъпанчета реагираха болезнено на внезапната експлозия, екнала в затвореното пространство на храма. Единият от белите лъвове пред олтара се разцепи на две, каменния съд се наведе на една страна. Зеленикавата течност плисна върху плочите.
Бен рязко се изправи и посегна към пистолета си, после изведнъж се закова на място. Насреща от сенките бавно се приближаваше дулото на тежък автоматичен колт.
— Изненадан ли си, англичанино? — попита с дрезгав шепот Франко Боца, осветен от трепкащата светлина на свещите. Калното му окървавено лице излъчваше студена ярост. — Хвърли оръжието!
Широките му гърди бяха скрити под бронежилетка, но въпреки това го боляха адски от удара на трите 9-милиметрови куршума. Полетът му от скалата беше прекъснат от дънера на дърво, чиито клони почти го одраха жив. Кръв течеше от десетките рани по тялото му, а дясната му буза беше разцепена от устата до ухото. Но той почти не бе усетил болка, докато се катереше обратно по стръмния сипей в разразилата се буря. Съзнанието му беше фокусирано върху една-единствена мисъл: да се добере до Бен Хоуп и да му види сметката така, както не бе постъпвал и с най-изтезаваните от него жертви.