И този миг най-после настъпи.
Бен втренчено го погледна, после пръстите му разкопчаха кобура. Браунингът изхлопа на плочите и той го подритна към врага си, без да сваля очи от лицето му.
— Беретата също — изхриптя Боца. — Онази, която взе от мен.
Не е забравил, въздъхна Бен, измъкна малкия пистолет от колана си и го хвърли в краката му.
Тънките устни на Боца се изкривиха в жестока усмивка.
— Така вече е по-добре — прошепна той. — Най-после сме сами, лице в лице.
— Много ми е приятно.
— Бъди сигурен, че удоволствието ще бъде изцяло мое — изграчи Боца. — А когато приключа с теб, ще отида да се позабавлявам с малката ти приятелка Райдър!
— Късно е — поклати глава Бен. — Никога няма да я намериш.
— Така ли мислиш? — насмешливо го изгледа гигантът и ръката му потъна в страничния джоб на панталона. Между пръстите му се появи малкото червено тефтерче на Робърта. — След милата ни среща възнамерявам да отида на почивка в Съединените щати.
Лицето на Бен побеля, прилоша му от ужас. Беше я предупредил да унищожи проклетото тефтерче! Вероятно бе останало в чантата й, когато Боца я беше отвлякъл.
— Тя ще умре последна — продължи Боца, наслаждавайки се на всяка дума. — Първо ще нарежа на парчета всичките й роднини и ще я оставя да гледа. После, преди да я убия, ще й поднеса малък подарък — главата ти. А най-накрая ще й обърна специално внимание. — В усмивката му се появи нещо садистично, а устните му саркастично прошепнаха: — Всемогъщият Господ Бог ще я съди!
Дулото на револвера се насочи към лявото коляно на Бен и пръстът му се стегна около спусъка. Възнамеряваше да пръсне първо едната капачка, после и другата. А когато жертвата безпомощно започнеше да се гърчи на пода, в действие щеше да влезе и любимият му нож.
Преди години Бен беше преминал интензивен курс по обезоръжаване от близко разстояние. Всичко бе въпрос на дистанция, но в повечето случаи това бе една отчаяна маневра. До нея се прибягваше само в краен случай, когато противникът бе достатъчно близо. Ако бе само на крачка извън зоната на действие, мисията ставаше невъзможна. Просто защото пръстът натиска спусъка за стотна от секундата.
Докато Боца говореше, Бен преценяваше разстоянието помежду им. За съжаление то беше на границата между риска и самоубийството. Даваше си сметка, че има леко предимство по отношение на рефлексите — половин секунда в най-добрия случай. Въпреки това атаката си оставаше единственият му шанс, макар и минимален. Беше лудост, но имаше само един живот и беше длъжен да се бори за него.
Решението му отне една десета от секундата. Изстрелът екна миг, преди да полети срещу врага си.
Грубото лице на Боца замръзна от изненада, устата му изпусна едно безгласно „О“ и револверът изтрака на плочите. Ръцете му инстинктивно се вдигнаха към кръвта, бликнала от зейналата в гърлото му дупка.
Неясната фигура в дъното на храма вдигна пистолета и отново натисна спусъка. Вторият изстрел отнесе темето на Боца сред фонтан от кръв и мозък. Тялото му за миг остана на крака, потъмнелите му очи търсеха очите на Бен. После рухна на пода, потръпна в няколко спазми и издъхна.
Бен гледаше с невярващ поглед неясната, сякаш призрачна фигура, която бавно заобикаляше колоните. Беше жена, но лицето й оставаше в сянка.
— Робърта?! — смаяно прошепна той.
След още една крачка му стана ясно, че това не е Робърта. Старият маузер в ръката на непознатата все още беше насочен към трупа на Боца, от дългото му дуло се извиваше тънка струйка дим. Но предпазните мерки бяха излишни, защото този път Франко Боца нямаше как да възкръсне.
Златистата светлина на свещите най-после попадна върху лицето на приближаващата се жена. Бен трепна и неволно понечи да разтърка очи. Пред него се появи Антония, но вече не беше сляпа. Тъмните очила ги нямаше и тя го гледаше право в очите. Ъгълчетата на устните й бяха разтеглени в загадъчна усмивка.
— Коя сте вие? — объркано прошепна Бен.
Жената не отговори. Той сведе поглед и видя, че маузерът беше насочен право в сърцето му.
62
— На колене, ръцете на тила! — заповяда Антония. Студеният поглед и нетрепкащото дуло на пистолета показваха, че не се шегува, и той се подчини. В следващия миг беше ослепен от лъча на силно фенерче.