Пътеката свързваше двете високи купи на катедралата точно над огромната розетка на централната фасада. Нисък парапет беше единствената преграда между него и 60-те метра до долу. Бен спокойно се измести встрани и зачака появата на преследвача си.
Минута по-късно мъжът се появи до парапета и нервно се огледа. Бен го изчака да се отдалечи от стълбището и излезе иззад ухилената статуя на дявол.
— Ей, ти — подвикна той. Две крачки бяха достатъчни да отреже пътя за отстъпление на нещастника, който нервно се оглеждаше във всички посоки. — Защо ме следиш?
Беше наблюдавал поведението на много хора в състояние на стрес и отлично знаеше, че те реагират различно: някои се предаваха, други бягаха, трети оказваха съпротива.
Реакцията на мъжа срещу него беше колкото бърза, толкова и опасна. Дясната му ръка леко помръдна, потъна под сакото и миг по-късно изскочи обратно, въоръжена с нож. Беше военен, с двойно острие, боядисано в черно — евтино копие на бойния „Феърбеърн-Сайкс“, който Бен познаваше от години.
Със светкавично движение той парира удара, сграбчи с две ръце китката на мъжа и я удари в коляното си. Ножът изтрака по камъните. Бен продължи да извива китката на нападателя чрез хватка, за която от опит знаеше, че е изключително болезнена.
— Защо ме следиш? — спокойно повтори въпроса си той. — Не искам да ти сторя нищо лошо.
Но се оказа неподготвен за това, което последва.
От здравото извиване на ръката измъкване няма, освен ако жертвата не прежали китката си. Никой нормален човек не би сторил подобно нещо, но този го направи, извъртайки рязко цялото си тяло. В първия миг Бен реши, че мъжът иска да се освободи, и механично затегна хватката си. Но после усети как костите под пръстите му пропукват и ръката изведнъж се оказа отделна част от тялото, без никакво влияние върху неговата позиция. С изцъклени очи и ситни капчици пот по челото, преследвачът се изтръгна от него. Ръката му увисна като на парцалена кукла, от устата му излитаха тихи стенания. После, изпреварвайки всякаква реакция от страна на Бен, той изтича към пътеката, прескочи ниския парапет и полетя в бездната.
Още докато мъжът се превърташе във въздуха, Бен хукна обратно по тясното стълбище. Успя да стигне в подножието му зад олтара в момента, в който тялото се заби с глух тътен в прътовете на оградата от ковано желязо на няколко метра от групата туристи. Разнесоха се писъци на ужас, хората се втурнаха навън. Това помогна на Бен да се измъкне от храма и да се смеси с тълпата.
Когато на местопроизшествието се появи първият полицай, той вече беше далеч.
9
Люк Симон закъсняваше. Преоблече се в цивилен елегантен костюм още в участъка и хукна към колата, затягайки в движение възела на вратовръзката си. Подчинените му учудено гледаха след него и се питаха за къде ли се е разбързал наконтеният инспектор.
Той се включи в оживения трафик на парижките улици и хвърли нетърпелив поглед на часовника си. Масата в „Ги Савой“ беше запазена за осем вечерта, но Люк се добра там едва в 8:33 ч. и с бърза крачка последва сервитьора през пълното с посетители помещение. На фона на дискретната джазова музика той зърна Елен, която отмяташе лъскавата си черна коса и нервно прелистваше някакво списание на масата за двама в далечния ъгъл. Нареди на сервитьора да донесе бутилка шампанско и забърза към нея.
— Нека позная — въздъхна тя, докато Люк се настаняваше на малката кръгла маса. — Пак не си успял да се измъкнеш навреме.
— Дойдох по най-бързия начин — оправда се той. — Но нещо изникна в последния момент.
— Както винаги. Работата е с предимство дори и на годишнината от сватбата ти.
— Самоубийците не ги е грижа за личните ни планове — отбеляза Люк, усещайки как познатата бариера на напрежение отново се издига помежду им. Това чувство му беше отдавна познато. — А, ето го и шампанското! — пресилено бодро се усмихна той, извърнал глава към приближаващия се сервитьор.
Изчакаха мълчаливо ритуала по отварянето на бутилката и разливането на пенливата течност. Сервитьорът постави виното в сребърна шампаниера с лед и се отдалечи.
— Ами… честита годишнина — вдигна чашата си Люк и леко я докосна до нейната.
Тя го гледаше и мълчеше. Нещата очевидно вървяха на зле. Той се засуети и измъкна от джоба си малка кутийка.