— Май ще е по-добре да не споменавате името ми — тъжно се усмихна тя. — В последно време то не е на мода в научните среди. Но ако мога да ви помогна, готова съм да го сторя. Какво искате да знаете?
— Търся допълнителна информация за постиженията на известни алхимици, например на Фулканели — подхвърли той с преднамерено небрежен тон и леко се наведе напред. — Кои са били, върху какво са работили, какви открития са направили, такива неща.
— Ясно! — Доктор Райдър заби поглед в лицето му. — Фулканели значи… А вие какво знаете за алхимията, Бен?
— Много малко — искрено призна той.
— Ясно — повтори тя. — Но преди да започнем този разговор, искам да знаете, че алхимията не се занимава единствено с превръщането на обикновени метали в злато!
— Наистина ли?
— Да. Не казвам, че теоретично е невъзможно, защото разликата между химическите елементи се крие само в определено количество енергийни частици, които могат да бъдат манипулирани. На теория е напълно възможно да се променя молекулярният състав — например като извадим един електрон от даден елемент и го прехвърлим в друг. Но за мен това не е алхимия. За мен превръщането на желязото в злато е по-скоро метафора.
— Метафора за какво?
— Помислете малко, Бен. Златото е най-солидният и неподлежащ на промени метал. То не корозира, не се покрива с патина. Изработените от злато предмети остават непроменени в продължение на хилядолетия. В сравнение с него желязото ръждясва и за нула време се превръща в прах. А сега си представете, че съществува технология, която стабилизира нестабилната материя и я предпазва от унищожение.
— Коя материя?
— Всякаква, говоря по принцип. Всичко във вселената се състои от една и съща материя. Според мен мечтата на алхимиците е била да открият онзи универсален елемент, който може да бъде изолиран в чист вид и да бъде използван да поддържа или възстановява безупречността на материята — на всякаква материя, а не само на металите.
— Разбрах — кимна Бен, докато си водеше бележки.
— Добре. Ако някой ден бъде създадена такава технология, нейните възможности ще бъдат наистина безгранични. Тя би била естествен антипод на атомната бомба, защото ще използва природната енергия не за разруха, а за съзидание. Като биолог се интересувам от потенциалния й ефект върху живите организми. Какво ще стане, ако успеем да забавим стареенето на живите тъкани, а защо не и да възстановим функциите на увредените?
— Ще разполагате с всемогъща медицинска технология.
— Така е.
— Наистина ли мислите, че са били на прав път? Възможно ли е да са създали нещо подобно?
— Знам какво си мислите — усмихна се тя. — Вероятно повечето алхимици наистина са били смахнати и отнесени старци, склонни да вярват в чудеса и магии. Но ако телепортираме в наше време хора, живели преди два века, те със сигурност биха възприели интернет, а дори и обикновения телефон като творения на дявола. В същото време е имало алхимици, които са се занимавали със сериозна наука.
— Например?
— Например Исак Нютон. Бащата на класическата физика е бил типичен представител на кабинетната алхимия. Част от великите му открития, използвани и до днес, със сигурност се базират на алхимически експерименти.
— Не знаех.
— Така е. Леонардо да Винчи е друга историческа личност, която се е занимавала с алхимически експерименти.
— Художникът?
— Не само художник, но и гениален инженер, архитект и изобретател — допълни Райдър. — Същото се отнася и за Джордано Бруно — разбира се, преди Католическата църква да го изгори на клада през хиляда и шестстотната година. — Тя се намръщи. — Аз проявявам интерес към алхимици като онези, които са поставили основите на модерната наука. Именно тя промени света. В това вярвам, към това е насочена и моята работа. — Замълча за момент, после добави: — Но вместо да си говорим общи приказки, по-добре да ви покажа нещо. Как възприемате буболечките?
— Буболечките ли?
— Насекомите. Някои хора изпитват ужас от тях.
— Възприемам ги съвсем нормално.
Робърта отвори двойната врата, от която някога вероятно се е влизало в килер или вграден гардероб. Вътрешността му беше запълнена със стъкленици, подредени на метални стелажи. В тях нямаше рибки, а мухи. По стените им лазеха хиляди тлъсти лъскави черни мухи.
— Господи! — неволно се дръпна Бен.
— Гадничко, нали? — жизнерадостно каза тя. — Моля, запознайте се с експериментите ми.