Две от големите стъкленици бяха маркирани с А и Б.
— В стъкленица Б се намира контролната група — започна обясненията си Робърта. — Това са най-обикновени мухи, хранени добре, но без да бъдат третирани по никакъв начин. В стъкленица А са експерименталните мухи.
— Какво правите с тях? — неспокойно преглътна Бен.
— Третирам ги с един препарат.
— Какъв?
— Все още няма име. Изобретих го или по-скоро го копирах от стари алхимически формули. На практика представлява обикновена вода, обработена по особен начин.
— Какъв по-точно?
— Специален — усмихна се тя.
— И какво става с мухите, които пият от тази вода?
— Точно това е интересното. Нормалната и добре хранена домашна муха живее средно шест седмици — такива са всички мухи, затворени в стъкленица Б. Но мухите в стъкленица А, в чиято храна се прибавя малко количество от споменатия препарат, живеят с трийсет процента по-дълго — някъде около осем седмици.
— Сигурна ли сте? — присви очи Бен.
— Тези там са трето поколение — кимна тя. — И резултатите са стабилни.
— Значи става въпрос за съвсем ново откритие?
— Да. Но това е само първата фаза на експеримента. Все още не знам на какво се дължи явлението и не мога да го обясня, но продължавам да работя. А когато получа крайния резултат, направо ще взривя научната общност.
Телефонът на Бен звънна и му попречи да зададе следващия си въпрос.
— По дяволите — възкликна той, докато го вадеше от джоба си, погледна я виновно и побърза да добави: — Извинете ме…
— Няма ли да отговорите? — вдигна вежди тя.
Той натисна бутона.
— Ало?
— Обажда се Лорио — представи се мъжки глас. — Оставили сте ми съобщение.
— Благодаря, че ме потърсихте, мосю Лорио — каза Бен и вдигна пръст по посока на Робърта, сякаш да й каже „това ще отнеме само минутка“. Тя сви рамене, отпи глътка кафе и вдигна някакъв документ от бюрото си.
— Ще ми бъде интересно да поговоря с вас — продължи гласът. — Какво ще кажете за едно питие довечера? Елате у дома.
— С удоволствие, мосю Лорио. Къде живеете?
Робърта захвърли документа, въздъхна и многозначително почука часовника си.
— Вила „Марго“, намира се в покрайнините на Бринанкур — едно селце отвъд Понтоаз. Съвсем близо е до Париж.
Бен бързо си записа адреса.
— Бринанкур — повтори той, търсейки начин да прекрати разговора, без да обиди Лорио, който по всяка вероятност разполагаше с важна информация. Като си влязъл в ролята на журналист, поне го прави както трябва, укори се мислено той.
— Ще изпратя кола да ви вземе — рече в слушалката Лорио.
— Много добре — отвърна Бен, продължавайки да драска в бележника си. — Довечера в девет без четвърт… Да… Изгарям от нетърпение… Благодаря, че се обадихте. Довиждане. — Изключи телефона, прибра го в джоба си и извинително се усмихна на Робърта. — Съжалявам, но нямаше как…
— О, няма проблеми — иронично отвърна тя. — И без това се чудя какво да правя.
— Говорехме за вашия препарат — напомни й той.
— Май да.
— Възнамерявате ли да правите експерименти с други животински видове, с хора?
— Все още не, макар че много ми се иска — поклати глава Райдър. — Представяте ли си какво би станало при положителен резултат? Продължителността на живота на един здрав човек ще се увеличи от осемдесет докъм сто и осем години! Но аз съм убедена, че това изобщо не е таванът.
— Но може ли вашият препарат да помогне на някоя от мухите, която е болна или умираща? — внимателно я погледна Бен.
— Питате дали има медицински свойства? — отвърна с въпрос Райдър, след което цъкна с език и поклати глава: — Бих искала да е така, но за съжаление нямам доказателства. Ние третирахме с препарата доста умиращи екземпляри от стъкленица Б, но въпреки това те умряха. Засега може да се каже, че той действа само превантивно, но кой знае? — Раменете й леко се присвиха. — Все още сме в началото на изследване, което във всички случаи ще бъде продължително. След време може би ще успеем да създадем препарат, който не само удължава живота на здравите насекоми, но лекува болните и дори отлага смъртта им за дълго време. Можем само да се надяваме, че някой ден ще можем да го прилагаме и върху хора…
— Звучи така, сякаш сте открили еликсира на живота — тихо каза Бен.