— Мистър Хоуп, сър — обяви Вилърс и веднага се оттегли. Дъбовата врата тихо хлопна зад гърба му.
Високият белокос мъж пристъпи напред с протегната ръка. Погледът на сивите му очи беше жив и пронизващ.
— Аз съм Себастиан Феърфакс, мистър Хоуп — представи се той. — Много ви благодаря, че веднага приехте да изминете целия този път.
Стиснаха си ръцете и Феърфакс посочи едно от тежките кожени кресла.
— Мога ли да ви предложа питие? — попита той и извади от шкафа до стената кристална гарафа. После видя плоската сребриста бутилка, появила се в ръцете на Бен, и се усмихна. — Виждам, че сте предвидлив човек.
Бен отпи една глътка под внимателния поглед на домакина. Знаеше какво си мислеше старецът.
— Това не пречи на работата ми — каза той и завинти капачката.
— Не се и съмнявам — кимна Феърфакс и се върна на мястото си зад писалището. — Предлагам да говорим по същество.
— Разбира се.
— Вие се занимавате с издирване на изчезнали хора, нали? — подхвърли Феърфакс и стисна устни.
— Опитвам се — отвърна Бен.
— Искам да издирите една личност, която е важна за мен — продължи Феърфакс. — Това е работа за специалист, а вашите препоръки са впечатляващи.
— Продължавайте.
— Издирвам човек на име Фулканели. Трябва да го открия на всяка цена и затова ми трябва професионалист като вас.
— Фулканели — бавно повтори Бен. — Този човек няма ли малко име?
— Фулканели е псевдоним. Никой не знае истинското му име.
— И това е нещо — хладно се усмихна Бен. — Да разбирам ли, че въпросната личност не фигурира сред близките ви приятели и не е член на семейството ви? Обикновено клиентите ми познават хората, които искат да бъдат издирени.
— Прав сте, той не ми е близък — кимна Феърфакс.
— Каква е връзката тогава? За какво го търсите? Откраднал ли е нещо от вас? Ако е така, това е работа за полицията, а не за мен.
— Нищо подобно — махна с ръка Феърфакс. — Не изпитвам лоши чувства към Фулканели, напротив, той означава много за мен.
— Добре — кимна Бен и извади малък бележник от джоба си. — В такъв случай ми кажете къде и кога е бил видян за последен път.
— Доколкото успях да разбера, Фулканели е бил видян за последен път в Париж — отвърна Феърфакс. — Но на въпроса кога бих отговорил, че се е случило доста отдавна.
— В такъв случай нещата се усложняват. Вероятно имате предвид някакъв отрязък от време, например повече от две години?
— Малко повече.
— Пет? Десет?
— Фулканели е бил видян за последен път през хиляда деветстотин двайсет и шеста година, мистър Хоуп.
Бен се втренчи в него, а умът му се зае със светкавични изчисления.
— Преди цели седемдесет и девет години! За отвличане на бебе ли става въпрос?
— Не — отвърна с лека усмивка Феърфакс. — По време на внезапното си изчезване Фулканели е бил на около осемдесет.
— Шегувате ли се? — присви очи Бен. — Нима изминах толкова път, за да…
— Уверявам ви, че говоря напълно сериозно — прекъсна го Феърфакс. — Не обичам да се шегувам. Отново повтарям, че искам да откриете този човек.
— Аз търся живи хора — тръсна глава Бен. — Не проявявам интерес към духове. За тази цел би трябвало да се обърнете към някой от институтите, които се занимават с парапсихология. Те със сигурност ще ви изпратят опитен търсач на призраци.
— Разбирам скептицизма ви — усмихна се Феърфакс. — Но аз имам сериозни основания да вярвам, че Фулканели е жив. Веднага трябва да добавя, че интересът ми не е конкретно към личността му, а към определени познания, които притежава… или е притежавал. Изключително важна информация, която досега нито аз, нито специалистите, които съм наел, успяхме да открием.
— За какво по-точно става въпрос?
— За информация, която се съдържа в един документ. Или по-скоро в един безценен ръкопис. Искам от вас да откриете ръкописа и да ми го предадете. Ръкописът на Фулканели.
— Май е станало някакво недоразумение — стисна устни Бен. — От вашия помощник Вилърс разбрах, че въпросът е на живот и смърт.
— Точно така — отвърна Феърфакс.
— Не ви разбирам. За каква информация става въпрос?
— Ще ви обясня, мистър Хоуп — отвърна с тъжна усмивка Феърфакс. — Имам внучка, казва се Рут.