Просякът пое по погрешен път. Тя го знаеше, но той зави, преди да успее да го предупреди. Веспата се закова в задънена улица, оградена с прясно боядисани черни железни парапети. Видяха развалините около Пескария, рибния пазар, който водеше към огромните кръгли основи на театъра на Марцел, нещо като по-малък Колизеум, прерязан от ножа на великан. Нямаше улица, само тясна пътека към колоните и порутените стени.
Затичаха се по тревата през ниската вкаменена гора от прашен гранит и мрамор. Фелисия чуваше зад тях гневни викове на полски. После чу изстрел. Препъна се в някаква срутена колона и силната ръка на просяка я хвана здраво.
Озоваха се в оживеното движение пред театъра. Просякът я повлече сред колите. Видяха пред себе си млад мъж на мотопед. Дългата му черна коса се показваше изпод каската.
Просякът го изрита от седалката, после скочи на мотопеда и изкрещя на Фелисия да се метне зад него.
Нямаше време да мисли. Не искаше да мисли. Зафучаха сред спрелите в задръстването коли, после се понесоха по тротоара към Лунготевере. Движението там беше дори по-лошо.
Фелисия се осмели да се обърне. Трима мъже с пистолети в ръце се промушваха сред колите.
Тя изруга, после започна да се моли. След миг се озоваха край Тибър и затрополиха надолу по стъпалата към реката и широката бетонна пътека до нея.
Само преди два дни се разхождаше тук, потънала в мисли, и се опитваше да разбере къде й е мястото. Още нямаше двадесет години и бе родена в страна, която я бе забравила. Нямаше и родители. А сега бе останала и без вуйчо си, който й се бе притекъл на помощ, когато осиротя. Тя стисна очи и твърдо реши, че няма да позволи на човека, който я бе спасил, а после отвлякъл, да види сълзите й.
След около километър се върнаха на пътя и профучаха през Сан Джовани, покрай улицата, където живееше. Тя се сбогува наум с малкото си вещи: почти недокосвана библия, няколко снимки, малко евтини дрехи и една музикална кутия.
Намериха магистралата и Фелисия видя табелата за летището. На няколко километра преди Фиумичино просякът отби към нисък модерен хотел, мина на паркинга отзад, спря и изключи двигателя.
Фелисия енергично скочи от мотопеда.
— Справи се добре — каза мъжът. Гледаше я в очите.
— Имах ли избор?
— Ако искаш да живееш, нямаш. Забрави ли, че си в смъртна опасност?
— Ти какъв си? — попита тя. — Крадец ли?
Мъжът кимна. Стори й се, че долавя зад сплъстената брада лека усмивка.
— Крадец. Точно така, Фелисия. Ела да влезем.
Показа ключа си, когато минаха покрай рецепцията, и я поведе към първия етаж. Влязоха в елегантен и скъп апартамент, от онези, които Фелисия бе виждала само по филмите. На пода лежаха два затворени куфара. Възглавниците на леглото бяха обсипани с малки шоколадчета. Просякът взе няколко и й ги подаде. Фелисия веднага разви едно. Шоколадът бе великолепен. Тя внезапно осъзна, че стаята вероятно е седяла празна седмици наред.
— Носиш ли си паспорта? — попита той.
— Разбира се. Законът го изисква — отговори тя и му показа паспорта си.
— Не, имам предвид другия. Имаш двойно поданство. Това е важно.
— Не. — Тя поклати глава. — Само полякиня съм. Родена съм в Америка по случайност.
— Щастлива случайност — промърмори той и извади син американски паспорт. — Сега името ти е Джоана Фелпс. Майка ти била полякиня, което обяснява акцента ти. В момента учиш в колеж в Балтимор. Запомни го добре.
Тя не взе паспорта, макар че не можеше да отмести очи от златния орел на корицата му, а попита:
— Защо?
— Знаеш защо, Фелисия — отговори той.
— Всъщност не знам.
Силните му ръце внезапно я сграбчиха за рамената и я разтърсиха. Очите му бяха искрящи и заплашителни.
— Как се казваш? Как се казваш?!
— Фелисия Камински. На деветнадесет години. Гражданка на Република Полша. Родена съм…
— Фелисия Камински е мъртва — прекъсна я той. — Внимавай да не се присъединиш към нея.
Отстъпи назад и добави:
— Не отваряй на никого. Яж и пий от минибара, ако се нуждаеш от нещо. Трябва да… — Той се вторачи отвратено в мръсните си дрехи. — Направя нещо.
Извади дрехи от единия куфар и изчезна в банята. Фелисия впери очи във втория куфар. Изглеждаше скъп. На етикета бяха написани името Джоана Фелпс и адрес в Балтимор. Отвори го и видя, че е пълен с нови джинси, поли, блузи и бельо. Всички бяха нейния размер и сигурно струваха повече, отколкото тя изкарваше на месец.