Мидълтън чу презрителното сумтене на жената:
— Още не мога да повярвам, че проклетата ти сестра мислеше, че със заминаването си за Европа може да ми попречи да се добера до бижутата на майка ти!
Съпругът отговори меко:
— Всички допускаме грешки.
Стигнаха до митницата. Служител с хирургически ръкавици грижливо огледа лъскавите огърлици, гривни и обици и ги сравни с транзитния документ, който жената непрестанно потупваше с дългите си червени нокти. Когато митничарят свърши, двойката се понесе пред Мидълтън към изхода.
Опънатите нерви на Мидълтън го държаха нащрек и засилваха бдителността му до степен, каквато не бе изпитвал от годините на балканската кланица. Имаше чувството, че пълзи по ръба на бръснач.
Усещаше миризмата на спътниците си. Влажна вълна, металически аромат на дезодорант, застояла бира от англичанина, който се бе опитал да удави в алкохол страха си от летене.
Чу хленченето на разглезено дете, мярна двадесетинагодишен войник, явно тръгнал за полет до Германия, откъдето щеше да потегли към Ирак. От невидим диск гърмяха барабани и китари. Мидълтън позна Спрингстийн и си помисли, че обогатяването на познанията му за класическия рок е единственото, с изключение на Шарлот, което дължи на бившата си съпруга.
Нощта изпълваше прозорците на терминала. Реклами украсяваха стените. Музикантът у Мидълтън откри в движенията на тълпата мелодия, синхронизирана с ритмичните му стъпки към автобуса за основния терминал. Оттам щеше да прибере колата си от дългосрочния паркинг, да подкара бързо към „Шотландия“ — и през цялото време щеше да опитва да се свърже по мобифона. Видя всичко това с идеална яснота.
Над главите на двойката от първа класа забеляза ченгето, което бързаше към него. Видя синята униформа, черния автоматичен пистолет в презраменния кобур, втория пистолет, закачен на кожения му колан заедно с белезниците и пълнителите, видя и празното място за радиостанцията.
Намираха се на десет крачки един от друг, когато Мидълтън го позна — беше убиецът, когото бе видял на снимките в Полша.
Фалшивото ченге разкопча кобура.
Мидълтън бутна жената от първа класа в него.
Крехката кутия се изплъзна от ръцете й, полетя към ченгето и то я блъсна настрани. Кутията се отвори и върху тълпата заваляха лъскави бижута.
Жената протегна ръце към ченгето и завика:
— Мои са! Мои!
Изтощеният й съпруг се отпусна на един празен стол. Фалшивото ченге насочи пистолета към лицето на Мидълтън. Жената продължаваше да размахва ръце.
Изстрелът отекна из терминала. Близо до врата номер 67, на петнадесетина метра вляво от Мидълтън, М. Т. Коноли, агент от ФБР, тъкмо щракваше белезници около собствената си китка. Другата гривна вече бе около китката на Дан Корман, който носеше втори чифт белезници, закопчали ръцете му пред него. Късо подстриганата медноруса коса на Коноли стигаше до рамото на едрия Корман — той бе арестуван в Чикаго, където се бе опитал да се скрие от правосъдието, и оттам бе екстрадиран във Вашингтон. Чикагските полицаи тъкмо го бяха предали на агентката от ФБР.
На Коноли всъщност не й се налагаше да слага два чифта белезници на Корман. Да, той беше беглец от правосъдието, но бе присвоил пари като адвокат. Не беше от тъпаците, които биха си лежали допълнителната присъда, като нападнат ченге. Тя закопча лявата си ръка за неговата дясна, защото нямаше желание да си говори с този тип. По-лесно бе просто да го дръпне, когато иска да го подкара нанякъде.
Докато полицаите от Ветровития град3 водеха Корман от самолета към Коноли и униформеното щатско ченге от Вирджиния, което трябваше да придружи Коноли по време на прехвърлянето към федералния затвор, той обясняваше, че бил невинен. А след това…
Е, след това… Щатското ченге имаше широката усмивка на дяволит калпазанин. Изглеждаше чудесно отклонение от празнотата в гърдите на Коноли. Очите му проблясваха весело, докато чакаха самолета от Чикаго, и й показваха, че и той мисли като нея. Представи й се като Джордж, а Коноли знаеше, че няма да са заедно достатъчно дълго, за да запомни фамилията му.
— Слушай — каза Корман, когато тя му закопча белезниците. — Задавали ли сте си въпроса защо бих се проявил като такъв глупак, че да открадна парите?
Коноли щракна гривната около китката си и отговори:
— Въобще не ми пука защо.
После чу зад гърба си изтрещяване на пистолет. Тълпата за миг се смълча. Полицай Джордж вече гледаше натам. Хората се разпищяха. Коноли се извъртя, стиснала в дясната си ръка четиридесеткалибровия глок.