Знаеше, че не трябва да отива при колата си. Те, които и да бяха „те“, вероятно го чакаха в гаража.
Пъхна пистолета в колана си и закуца към входа на главния терминал. Никой не му обърна внимание — хората непрестанно тичат из летищата. Дълга опашка стоеше отпред и чакаше таксита.
Вляво от него млада двойка слезе от дълга лимузина. Той се промуши между тях и скочи на задната седалка, преди шофьорът да успее да възрази.
— Тръгвай!
Мъжът зад волана се вторачи в огледалото за обратно виждане.
— Двеста и петдесет — каза Мидълтън и бръкна в джоба си за пари.
Отпусна се на задната седалка. Колата се отдалечи от терминала.
— Капитолийският хълм — нареди Мидълтън.
Шофьорът го остави пред сградата на Върховния съд, която блестеше като храм от сив камък срещу белия замък на Конгреса. Мидълтън мина през парка. Не видя никого, освен един патрулиращ полицай и немската му овчарка.
„Шотландия“ бе хотел, построен по времето, когато посещаването на Вашингтон не беше голяма работа. Мидълтън мина през стъклената врата и тръгна към рецепцията.
— Не, господине, млада жена с това име не се е регистрирала тук. Няма и господин и госпожа. Не, господине, няма съобщения. Да, господине, ще ви се обадя в бара, ако нещо се промени. А, почакайте, как се казвате? Извинете ме. Господине? Господине?
В тъмния бар Мидълтън делово се насочи към бармана и поръча:
— „Гленфидич“. Много лед.
След като ледът в питието му се стопи, той заключи, че дъщеря му няма да дойде. Не беше тук. Не беше на мястото, където трябваше да е.
Остави мобифона, който бе грабнал от пода, до чашата си. Предплатен. Неизвестно чий. Извади своя от куфарчето. Копнееше да се обади на някого. Но не можеше да рискува някое чудовище да проследи обаждането му. А и с кого можеше да говори? На кого можеше да има доверие? Убийците може да бяха проникнали и сред хората на Чичо Сам.
„Дишай. Дишай.
Музикант си. Бъди като Бетовен. Чуй цялата истинска симфония.
Направи това, за което те бива.
Тълкувай. Удостоверявай автентичността.“
Каквото и да ставаше, бе започнало в Европа. Може все още да продължаваше там с други убийци и ужаси. Беше започнало в Косово с военнопрестъпник и ръководител фантом. Явно си струваше да убиват за него. И да умират.
От Полша фалшивото ченге се бе качило на самолета, на който трябваше да е и Мидълтън. Вероятно убиецът бе забелязал полицай от летището, приключил смяната си, беше го последвал до паркинга, беше му прекършил врата, беше го натъпкал в багажника на собствената му кола и бе взел дрехите, оръжията и документите му. После, дегизиран като полицай, спокойно бе влязъл в терминала, за да посрещне всички самолети, пристигащи от Париж.
Но кои бяха партньорите му?
Налагаше се да се съсредоточи върху този въпрос.
„Знам нещо. Или някого. Затова искат да ме убият. Имам нещо, което някой желае. Или аз съм това нещо. Или съм направил нещо.
Но истината е, че не съм толкова важен.
Не бях. Сега съм.
Тази нова истина е изписана с кръв.“
В главата си Мидълтън чуваше случайни ноти, но не и симфония. Замисли се за джаза. Когато го попитали как музикант може да участва в свободна импровизация, която нито е започнал, нито ще завърши, легендарният пианист Джоунс Нощния влак отговорил:
— Трябва да свириш и с двете ръце.
Мидълтън прибра мобифона в джоба на ризата си.
После се вторачи в онзи, който бе взел от пода на летището.
Той бе включен, когато го грабна. Ако можеха да открият местоположението на мобифон само защото е включен, сигурно вече се носеха към него. Мидълтън огледа последните обаждания. На вътрешната част от обложката на романа на Камю записа телефонния номер от последното. От този номер бе изпратено и едно текстово съобщение:
„122 ЮЖЕН ФРИМНТ И БАЛМОР“.
Балтимор. Четиридесет минути шофиране от бара. Бързо пътуване с влак от Юниън Стейшън, която се намираше до хотела. На няколко пресечки от гарата имаше автогара, от която сребристи рейсове потегляха по магистрала 95 към град Чарм, където Мидълтън прекарваше доста време в музикална консерватория „Пибоди“.
Той записа и адреса на обложката.
Влезе в мъжката тоалетна и преброи останалите си пари: 515 долара, 122 евро. Имаше и кредитни карти, но в мига, когато използваше някоя, за да си купи билет, ядене или да си вземе стая в мотел, щеше да се появи в системата. Провери и пълнителя на плячкосаната берета: осем патрона.