„Мога да стигна надалеч или доникъде с това, което имам“, помисли си Харолд Мидълтън.
Върна се на високото столче пред бара и осъзна, че вони на лудост. Огледалото зад бара го накара да се намръщи. Изглеждаше ужасно. Съсипан, направо готов за гроба. Но най-лошото бе, че имаше запомнящ се вид.
Остави достатъчно пари на бара и излезе в нощта.
Реши да върви встрани от добре осветените улици. Все още не бе готов да рискува с телефонно обаждане или с влак, автобус или подслон за нощта. Тръгна покрай празните служебни сгради.
От тъмнината изскочи мъж с касапски нож.
Мидълтън замръзна на крачка от насоченото към гърлото му острие.
Нападателят изръмжа:
— Давай всичко! Пари. Портфейл. Бързо!
Мидълтън бръкна в джоба на сивото си спортно сако и извади беретата.
— Газ, бебче! — изрева крадецът към появилата се до тях кола, хвърли ножа и вдигна ръце.
— Замръзни, бебче! — извика Мидълтън. — Или ще му пръсна черепа, а после и твоя!
Без да отпуска пистолета, завъртя леко глава към колата до бордюра. Предната й дясна врата зееше отворена като пастта на акула.
„Въобще не чух да се приближава зад мен. Не видях. Събуди се!“
Крадецът каза:
— Искаме адвокат!
Мидълтън кимна към отворената врата на колата, но не отмести пистолета от нападателя.
— Влизай вътре и може да оживееш.
Все така с вдигнати ръце мърлявият тип се плъзна на предната седалка на пърпорещата кола. Мидълтън седна отзад, докосна по рамото кльощавата млада жена с искрящи очи, която седеше зад волана, и й нареди:
— Прави каквото ти кажа, или ще стрелям в гръбнака ти.
— Бебчо! — извика партньорът й. — Трябваше да побегнеш в случай на неприятности.
„Не е гняв — помисли си Мидълтън. — По-скоро молба. И мъка.“
— Глупак! Той щеше да те очисти! Разбери, Маркъс. Никога няма да те изоставя в беля.
— Знаех си, че не ставаш за бандитски живот.
Нотки на гордост. И мъка.
— Накъде? — попита жената, приковала очи в тъмния силует в огледалото за обратно виждане.
— Към Балтимор — отговори Мидълтън. — Карай.
4.
С. Джей Роузан
Бърз и тих като гепард, преследващ антилопа, облакът прах се носеше след наближаващия джип. Човек почти можеше да си го представи как ускорява, настига джипа и го разкъсва. Присвила очи от яркото слънце, Леонора Тесла се усмихна иронично, когато откри, че е на страната на прахта.
Откак бе пристигнала в Намибия, често беше виждала подобно надбягване — хищник, преследващ плячката си. Съвестно си казваше, че не трябва да взима страна — всички са божи твари и всички трябва да ядат — но сърцето й бе винаги с плячката. И сърцето й обикновено бе разбивано, тъй като по принцип хищникът печелеше. Сега беше на другата страна, но както винаги, в безнадеждна кауза. Прахта изгуби състезанието и се слегна победено, когато джипът спря пред колибата.
Поне този път нямаше да се тревожи, че сърцето й ще бъде разбито. Това не бе битка на живот и смърт, а само леко раздразнение.
— Той може да осигури солидни суми — бе заявил ръководителят на програмата й по телефона. Обаждаше се от Виндхук и връзката бе ужасна, но в гласа му ясно се долавяха съчувствие и заповед. — Ще се наложи да се видиш с него.
Леонора Тесла бе пристигнала в този див край, за да не й се налага да се вижда с никого, освен със заразените от СПИН жени, с които работеше. След Хага, ловуването и сбирката, на която Харолд каза, че Доброволците трябва да се разформироват, дори най-малките африкански градове й идваха в повече. Затова дойде тук и пътуваше от село на село, като не оставаше никъде дълго. Задачата й бе да създаде занаятчийски кооперативи, които скромно да финансират пътя на жените към независимостта. Работата й подхождаше. Сега дните й бяха изпълнени с незначителни подробности — да намери панти в едно село, за да ремонтират увиснала врата в друго, да даде назаем еквивалента на четири американски долара, така че някоя група да може да си купи хартия, на която да записва колко кошници са продали. Освен дреболиите имаше и красота: пъстри юргани, грънци оомбига, чиято традиция бе почти изгубена. Красотата също подхождаше на Тесла. Физическа красота: начинът, по който жените тъчаха, отразяваше финеса на африканския пейзаж. И музикална красота: единствената рожба на технологията на двадесет и първи век, която Леонора бе донесла със себе си, бе айподът й с разнообразни записи, включително прелюдии на Бах, симфонии на Шостакович и сонати на Бетовен. Сега тя неохотно свали слушалките и прекъсна Шопен. Надяваше се срещата да не продължи дълго. Щеше да разведе наоколо дарителя от… Беше забравила да пита откъде е. Щеше да му покаже пещта, становете и работилницата. Щеше да му издрънка статистическите данни за продължителността и качеството на живот тук, да му изнесе кратката си реч за надеждата за следващото поколение. Жените щяха да му подарят юрган или глинено гърне, от което той със сигурност нямаше нужда, а той щеше да е снизходително доволен от тях и изключително горд от себе си, че е направил всичко това възможно. После вероятно щеше да си тръгне и да ги остави на мира.