— Жединяк не ти каза нищо? — попита Фауст.
Мидълтън поклати глава.
— Разглеждахме всички ръкописи, но той изглеждаше особено заинтересуван от Шопен. Настоя да го донеса в Щатите, за да удостоверя автентичността му. Макар да му обясних, че според мен е фалшификат.
— Може да се е опитвал да го изкара от страната. Или се е страхувал да не попадне в погрешните ръце.
— Жединяк знаеше ли, че формулата на VX е шифрирана в него?
Фауст само сви рамене. Мидълтън се облегна назад.
— Значи аз трябваше да вляза в ролята на шибано муле?
Фауст пак не отговори и това вбеси Харолд още повече.
— Мога ли да го видя? — попита Фауст.
Мидълтън не помръдна и Фауст се усмихна тъжно.
— Казах ти, не съм отчаян и се нуждая от помощта ти.
Хари протегна ръка към куфарчето в краката си, взе го, отвори го, извади ръкописа и го подаде на Фауст.
Той се вгледа в него за момент, после тъмните му очи се върнаха върху Мидълтън.
— Познавам химията, а ти — музиката — каза и му върна ръкописа. — Кажи ми какво виждаш.
Харолд се поколеба, после обърна страниците към себе си. Дори само хартията и мастилото му бяха достатъчни, за да каже категорично на Жединяк, че ръкописът е фалшификат. Добър, но все пак фалшификат.
Но сега се съсредоточи върху самите ноти. Не бързаше. Приглушеният шум от движенията на келнерите, които разтребваха масите, затихна. Мидълтън потъна в музиката.
Внезапно вдигна очи и каза:
— Нещо липсва.
— Какво имаш предвид? — попита Фауст.
Мидълтън поклати глава.
— Вероятно не е важно. Все пак това е само фалшификат. Но в края на първата част… нещо от нея липсва.
— Но не си сигурен?
— Иска ми се да…
— Да имаше помощта на друг експерт?
— Да — потвърди Хари.
— Аз имам експерт — каза Фауст. — Хайде, ела. Но отиваме сами. Без придружители.
— Кой друг би дошъл с нас?
Фауст се усмихна и погледна към предната част на ресторанта, където чакаха Тесла и Леспас.
— Сами… Това е едно от неотменимите условия по сделката.
— Добре. Ще дойда.
Фауст протегна ръка и дръпна малкия предавател от ухото на Мидълтън. Пусна го на пода и го стъпка. После плати сметката.
— Чакай тук.
Звънна на някого от обществения телефон до мъжката тоалетна, после се върна на масата. След няколко минути в далечината се чуха сирени, приближаваха се. Вниманието на всички в ресторанта се насочи към прозорците. Няколко полицейски коли, линейки и пожарни спряха на отсрещната страна на улицата пред някакъв бар. Ванът на сапьорския отдел бе в центъра.
Мидълтън трябваше да признае хитростта на Фауст. Всички в ресторанта и на улицата не обръщаха внимание на нищо друго, освен на действията на полицията. Скоро щяха да разберат, че тревогата е била фалшива, но отвличането на вниманието щеше да свърши работа.
Мидълтън прибра ръкописа на Шопен в куфарчето си и се надигна. Фауст му махна към кухнята.
— През задната врата. Побързай. Няма време.
Отиваха при Фелисия Камински и там щяха да продължат разговора си, помисли си М. Т. Коноли.
Вече знаеше, че Мидълтън притежава онова, за което толкова много хора бяха готови да убиват: безценен на пръв поглед ръкопис, създаден уж за удоволствие, но покварен от възможността за масово убийство.
Седнала сама пред хотела, потънала в мрачни мисли, Коноли засрамено си призна, че не познава странната история на този ръкопис на Шопен. А и до тази вечер, също като повечето американци, нямаше и представа за трагедиите в „Света София“.
Но разбираше стремежа на чудовищата към слава независимо колко извратен и кошмарен бе той за нормалните хора. И това бе интересното в събитията през последните няколко дни. Колегите й търсеха Мидълтън, защото вярваха, че е убил две ченгета. Но благодарение на Йозеф, ангелчето й в Полша, тя знаеше истината. Мидълтън държеше в ръцете си формула за оръжие за масово унищожение и, макар да се бе съюзил с Колмбаш и Чеймбърс, тя бе убедена, че той се нуждае от нейната помощ, за да го опази от Вукашин. Коноли нямаше доверие на Колмбаш и Чеймбърс. Вярваше, че единственият начин да спре химическо нападение срещу Съединените щати е да запази Харолд Мидълтън жив.
Бързо огледа улицата, после си погледна часовника. Нямаше смисъл да влиза в хотела, преди Мидълтън и Фауст да пристигнат, защото Вукашин щеше да се появи едва тогава. Бе напуснала предишния си пост в ресторанта секунди преди Мидълтън и Фауст, сигурна, че ще дойдат тук, за да се посъветват с Камински, която можеше да им помогне да си изяснят загадката.