— Това ли е единственият начин?
— Вече не. Сега е много по-лесно. Можеш да отидеш до магазина за електроника и да си купиш дигитална клавиатура и цифров интерфейс за музикални инструменти. Можеш да настроиш клавиатурата така, че ла да е 428, да изсвириш гамите и да прочетеш цифрите направо на екранчето.
Перес кимна. Облегна се назад. И се усмихна.
16.
Джефри Дивър
— Никакви следи.
Емет Колмбаш и Дик Чеймбърс надзираваха претърсването на апартамента в хотел „Харбър Корт“. Фауст, естествено, го бе наел под фалшиво име. „Естествено“, кисело си помисли Мидълтън, притиснал мобифона до ухото си. Този тип беше майстор в прикриването на следите си.
— Абсолютно нищо? — попита той и поклати глава към Фелисия Камински и Джак Перес, които седяха срещу него в ресторанта.
— Не. Проверихме целия апартамент — отговори Колмбаш. — И претърсихме трупа на Вукашин. И някакво копеле със странна татуировка. Стефан Анджей. А, и оня мексиканец, дето го е очистил зет ти. Но не открихме никаква следа къде може да е отишъл Фауст.
— Нещо за бинокъла, за който ни разказа Фелисия?
Камински им бе обяснила за шпионирането на Начо през прозореца и откъслеците от разговора, който бе дочула — нещо за доставки и техническа информация.
— Бяха го фокусирали върху склад на отсрещната страна на улицата, но той е празен.
— Значи е отнесъл химикалите някъде другаде.
— И нямаме шибана представа къде — промърмори агентът. — Ще продължим да търсим. Ще ти звънна пак, Хари.
Линията прекъсна.
— Нямаме късмет — заяви Мидълтън, отпи от кафето и довърши шоколада си.
Казваше си, че се нуждае от него заради енергията, но истината бе, че просто обожаваше вкуса му.
— Поне дадох на Фауст погрешна информация относно шифъра в музиката и той може да стигне с отровния газ само донякъде.
— Но с опити и грешки може да стигне до правилната формула, нали? — попита Камински.
— Да, би могъл. И много хора ще умрат. Да не говорим, че смъртта им ще е крайно мъчителна.
Поседяха мълчаливо за момент, после Мидълтън погледна Перес.
— Изглежда, се чувстваш доста удобно с беретата. — И си помисли, че зет му бе изглеждал по същия начин и с колта, когато очисти Елеана Соберски.
Джак се засмя.
— Държах се настрани от семейния бизнес в Луизиана. Но това не означава, че нямах представа от него. Но ти вече знаеш това, нали?
Мидълтън сви рамене.
— Проверих те, разбира се. Женеше се за дъщеря ми… Ако в живота ти имаше и едно мръсно петънце, сега Чарли нямаше да пише фамилното си име с тире.
— Уважавам грижите ти за дъщеря ти, Хари. Аз ще съм същият с моето…
Гласът му замря и той сведе очи и се замисли за детето, което бяха загубили. Мидълтън го стисна за ръката.
— Вуйчо ми ви е познавал като музиколог и професор — обади се Камински. — Но вие сте нещо повече, нали?
— Да. Е, бях всъщност. Работех за армията и правителството. После създадох група, която издирваше военнопрестъпници.
— Като човека, който уби вуйчо ми?
— Да.
— Казахте, че сте „били“. Какво се случи?
— Групата ми се разпадна.
— Защо? — попита Перес.
Мидълтън реши да сподели историята с тях.
— В Африка имаше инцидент. Ние четиримата открихме издирван военнопрестъпник в Дарфур. Крадеше лекарствата за СПИН от местните хора и продаваше деца за войници. Предадохме го на властите по страхотен начин — подлъгахме го в международни води и щяхме да го откараме със самолет до съда в Хага. Но всичките ни основни свидетели срещу него загинаха в пожар. Намираха се в обезопасена къща. Вратите бяха заключени. Цялата къща изгоря. Повечето хора бяха със семействата си. Загинаха двадесет деца. А без свидетели няма дело. Наложи се да го пуснем. Канех се да се върна в Дарфур и да го съдя за пожара, но Вал, Валентин Броко, направо обезумя. Чу как престъпникът ни се подиграваше, че ни е победил. Вал го изкара навън и го простреля в главата. След това не можех да продължа. Разпуснах групата. Човек трябва да играе по правилата. Ако не го правиш, лошите печелят, тъй като ние не сме по-добри от тях.
— Струва ми се, че това доста ви е притеснило — отбеляза Фелисия.
— Те бяха мои близки приятели. Беше много тежко.
А един от тях бе нещо повече от приятел. Но Мидълтън реши да не споделя тази част от историята.
Мобифонът му дрънна. Той погледна екранчето и разчете дългото съобщение.